— Никой не си е тръгнал оттук.
Пол усети, че пръстите му се протягат към една жълта нишка, но потисна надигналия се импулс да я грабне. Тя се приближи. Знаеше, че магическото му сетиво му показва оръжие и за първи път не го зачете. Разумът му подсказваше, че внимателно, много внимателно трябва да прецени в кой момент да го използва.
Нишката се удвои, после пак се удвои, уви се около себе си и увисна над рамото му.
— Ъ-ъ-ъ… — Пол пристъпи напред на пръсти. — А не може ли само да го взема назаем и после пак да ти го донеса? Имам страхотна китара, ще ти я оставя в залог…
— Това да не ти е заложна къща! Аз съм страж! А ти си крадец!
— Не съм. Жезълът е на баща ми.
Светлината отново грейна. Звярът отдясно се раздвижи — отначало бавно — и пристъпи към него. Другият примигна и наостри уши.
— Но сега мястото му е тук — дойде отговорът.
Пол протегна ръка и улови снопа жълти нишки. Ръката му се разтресе и по нея пробяга взривна вълна от сила. Той замахна с тях назад, после изплющя като с камшик в лицето на приближаващия се звяр. Той изпищя, оголи зъби. Пол отново го удари. При третия удар звярът подви опашка и прилепи корем към пода. В този миг Пол забеляза, че вторият чакал се готви за скок.
Щом се обърна и замахна назад, осъзна, че е закъснял с удара…
Пирамидата отчасти скриваше гледката на Лунна птица на запад, тъй че той не видя черните метални птици върху яркосиньото небе, докато ятото им не приближи съвсем. Щом вдигна глава, няколко от тях започнаха да се снишават, но рязко завиха нагоре и продължиха полета си.
После видя падащия предмет и в ума му мигом изникна образът на неговия син. Веднага разпери криле, за да полети.
В момента, когато бомбите удариха, той бе петнадесет метра над тях и продължаваше да се издига. Усети топлината да се надига в стомасите му. Преброи над себе си осем птици. Добре, помисли си. Отдавна чакаше възможност да ги срещне, без да е обременен с пътници.
Под него ярките пламъци стихнаха и се превърнаха в дим. Ятото горе вече завиваше обратно. Протегнал шията си, той разора въздуха с криле и се издигна да ги пресрещне.
Щом се обърна към настръхналия, готов за скок силует, Пол видя как ножът на Нора се забива в него — мощен удар със замах, с две ръце. Ножът се заби в дясното му рамо, точно зад врата. Звярът изпищя и се сгърчи. Пол мигом отскочи встрани и беззвучно стовари магическия си камшик върху него.
Звярът се строполи на пода и се загърчи. Пол пристъпи напред. Жълтите нишки изплющяха отново — този път през муцуната му. Нора бе извадила ножа си и отново го бе издигнала във въздуха…
Пол успя да се приближи много близо до олтара и замахна с камшика за нов, още по-тежък удар…
… И почти се вдигна във въздуха, когато фигурата зад олтара протегна ръка и сграбчи жълтите нишки. В този миг сякаш земята се разтресе под него.
Нишките се изтръгнаха от ръката му, а инерцията го завъртя във въздуха. Вкопчи се в ръба на каменната маса. Страховитият пазач бе точно насреща му и Пол бе сигурен, че в следващия миг той ще му отнеме живота, ако не действа веднага, затова протегна ръка и сграбчи парчето от жезъла, лежащо върху възглавницата. Моментално в него избухна енергия — отдавна я беше усетил; сила, за която новите му сетива подсказаха, че може да използва.
Веднага щом улови жезъла, го насочи нагоре и превърна силата на многобройните нишки в бял пламък, който избухна срещу приведените гърди на чакалоглавия.
— Не!
Строполи се на пода и видя как звярът залита назад. Сияещият в ръката му жезъл все още осветяваше цялата стая.
Претърколи се встрани и видя, че и двата чакала лежат наблизо неподвижно. Усети ръката на Нора върху лявото си рамо. Тя му помогна да стане.
— Добре ли си?
— Да. Ами ти?
— Да.
Погледна назад. Нишките продължаваха да кръжат около камъка, но сега бяха съвсем разбъркани, възлите се бяха разплели. Сенчестата фигура бе много по-мътна, но сякаш се съвземаше — беше привлякла обратно някои части от себе си, които се бяха пръснали из въздуха. Пол вдигна новото си оръжие пред себе си и отстъпи назад заедно с Нора.
Щом стигнаха до вратата, се обърнаха и побягнаха. Заобиколиха олтара и се втурнаха напред. Въздухът тук им се стори много по-прашен отпреди. Щом изкачиха стълбището и се втурнаха напред, отвън се разнесе трясък.
Втурнаха се към светлината и когато изскочиха навън, веднага съзряха смачкана метална птица до колоната вляво. Точно пред тях и малко по-вдясно имаше два големи кратера. Една от статуите беше съборена и потрошена, а повалена колона преграждаше пътя. Малко по-нататък се въргаляха още две смачкани птици.