Пол чу звук отгоре и вдигна очи. В небето не се виждаше нищо. Обърна се и видя още две птици, разбили се върху пирамидата. Докато ги оглеждаше, още една птица описа кръг над каменната планина и се загуби от погледа му. Тъй като Лунна птица не се виждаше никакъв, Пол изобщо не се изненада, когато миг по-късно видя бронзово зеленото му туловище да завива иззад върха на пирамидата. После се появиха и две птици, които описаха кръг и се спуснаха към дракона. Докато връхлитаха към него, Пол забеляза и трета. Освен това му се стори, че чува и пухтене, и ехото на отговора на машините. И да имаха оръжия, очевидно не бяха автоматични картечници. Основната им тактика явно се състоеше в стрелкащи се опити да забият подобните си на копия човки и остри като бръсначи крила в техния по-едър и по-бавен противник. Докато Пол гледаше, те отново нападнаха.
Не знаеше какво би могъл да направи от това разстояние, но затърси нишки във въздуха. Беше пълно с тях — сякаш само чакаха някой да ги забележи, да ги подхване… И наистина! Ето, видя ги — оранжев сноп, издигащ се нагоре. Протегна ръка и те се втурнаха към него. Изпълни се с огромното чувство за отделеност, усети формулата на електрическото съпротивление, която бе научил едно лято, докато работеше за доведения си баща. Прие го като знак, че няма да успее да помогне кой знае колко на Лунна птица. После парчето от жезъла потрепна в ръката му и той се зачуди. За първи път го огледа на светло.
Беше направено от лек, силно потъмнял метал — вероятно някаква сплав; и ако беше така, изработено бе по твърде сложна технология, много по-сложна от всичко, което бе видял тук досега (с изключение творенията на Марк). Но то изглеждаше старо, просто лъхаше на старост, както определи особеното му сетиво. Беше дълго около двадесет сантиметра, отворено в единия си край — вероятно там се съединяваше с втората част. Другият му край представляваше просто полукълбо, може би от друг метал. Около самия жезъл бяха увити стилизирани пламъци, сред които най-различни демони танцуваха и вършеха какви ли не странни обреди.
Издигна го — струваше му се, че е нещо като магическа батерия или трансформатор — и с бърз замах уви около него една от оранжевите нишки. Нора, която тъкмо се готвеше да каже нещо, разбра по жеста и напрегнатото му лице, че прави магия и се умълча, вперила очи в жезъла.
Изведнъж сякаш гледката се приближи и той откри, че далечният край на нишката се вие, прави примки, изплита огромна мрежа пред връхлитащата птица. „За да засегне от такова разстояние нещо с подобни размери и скорост — осъзна той, — нагоре трябваше да потече огромно количество сила.“ И щом даде мислената заповед, усети как тя изтича от него, а жезълът се тресе в здравата му хватка.
Птицата влетя в капана, който се бе опитал да й постави, но той явно никак не й попречи. Тя се втурна към Лунна птица, а Пол се почувства страшно изтощен — толкова енергия бе изтекла от него в нишките на мрежата.
Изведнъж птицата свърна рязко — едното й крило бе издигнато високо, другото висеше; сякаш замръзна във въздуха, завъртя се и бавно, залитайки, започна да се спуска. Падна под дракона, преобърна се и полетя с главата надолу. Въртя се чак докато се заби в земята. Още преди да тупне, я последва и друга — превърнала се в пламтяща мишена за огнения изблик на Лунна птица.
Пол се загледа в последната птица, която сякаш бе предприела самоубийствена атака срещу лениво завиващия небесен звяр. Знаеше, че няма време да плете бавните примки на ново заклинание, а и се съмняваше, че от подобно разстояние би могъл да нанесе добър удар — като онзи, който бе повалил стража в пирамидата. Но веднага щом издигна жезъла — все пак бе решил да опита — видя бялото облаче и чу отекващия картеч.
Лунна птица не даде никакви признаци да е улучен и щом металната птица се хвърли насреща му, той се обърна да я пресрещне. Изви се като змия и полетя напред с по-голяма скорост, отколкото моментът предполагаше. Щом се срещнаха, той сграбчи птицата и започна да се спуска.
Нора и Пол гледаха как се снишава по спирала, кръжейки нехайно и се насочва към ръба на близкия кратер. Там се прицели в пленената машина и я обгърна с огън. Разнесе се дрънчене, което стихна едва след като драконът захвърли смачканата метална птица в пропастта.
— Добре се справи, Големия — рече Пол. — Раниха ли те?
— Нищо съществено. А и на драконите бързо им минава. Взе ли онова, което търсеше?
— Да. Ето го.
Пол показа парчето от жезъла.
— И преди съм го виждал — съединено с другите. Събери си нещата, възседни ме и нека тръгваме.