Щом надвиснаха над равното плато, избухна артилерийският огън. Но Пол бе видял оръдията по-рано и ятото му беше максимално разпръснато.
И все пак огромните оръдия успяха за няколко минути да поддържат смъртоносен огън — докато две от тях се преобърнаха, едно избухна, а останалите подхванаха бясна стрелба.
Пол се приближи още повече в утринната светлина и забеляза, че цялата планина се тресе.
— Мощни магии владееш — забеляза Дим.
— Не го правя аз — отвърна й той.
— Драконите усещат магиите и точно магия предизвиква земетресението, което усещам по гърба си.
— Не те разбирам…
— Отговорът виси на колана ти.
— Фигурките?
— Не знам какво са те, но усещам какво предизвикват.
— Чудесно! Ще се възползвам от всяка възможна помощ!
— Дори и ако те те командват?
— И без това нямам друг избор, освен да се опитам да победя, нали?
Врязаха се през дупките в артилерийския огън. В мига, в който драконите се приземиха, безкрилите създания скочиха от тях и се нахвърлиха върху защитниците. Танковете дрънчаха по тресящите се улици, като бълваха огън срещу драконите.
Над града се понесе картечен трясък. Бяха излезли металните червеи и се хвърлиха в бой с нападателите.
Тук-там, където боеприпасите бяха свършили, в ръцете на войниците проблеснаха ножове. Виещите и подскачащи по-дребни страшилища от пещерите се втурнаха през града — убиваха или умираха. Пукнатина пресече една от главните улици и от нея се надигнаха зловонни пушеци.
Пол огледа покривите и бункерите — надяваше се, че някъде ще съзре червенокосия мъж с калейдоскопичното око. Но Марк не се виждаше никъде.
Отново се издигна нависоко и накара Дим да опише голям кръг над целия град. Щом се извисиха, писъците станаха по-слаби и пред очите му се ширна градът. Мястото беше планирано много ефикасно, изключително функционално, с логично разположение и относително чисто. Осъзна, че неохотно у него се надига възхищение към селското момче, успяло да въплъти подобна мечта, при това за толкова кратко време — независимо дали неговият свят го желае или не. Отново съжали, че не бе успял да изпрати Марк там, където самият той толкова дълго се бе чувствал отхвърлен и неприспособим.
Приземиха се върху празния покрив на една висока сграда. Без да слиза от дракона, Пол вдигна жезъла с две ръце и наложи волята си над своите войски долу. Сега им беше нужна организация, а не ръкопашен бой. Беше време да се формират групи и да се насочат към конкретни обекти. Китката му пулсираше, жезълът пулсираше, нишките пулсираха. Той започна. Обикновено, когато работеше със силата, го обземаше приповдигнато чувство. Но сега то не бе придружено от радост. Никога не бе искал да бъде унищожителят на мечтата на друг човек.
Видя как неговите чудовища разкъсват танкове на парчета, но виждаше и как дребосъците обкръжават и насичат дракони. От дивата пустош до сегашното им съществуване бяха изминали само няколко години и те все още притежаваха инстинктите на ловци, при които всичко се свежда до кървавия въпрос „кой — кого“. Чувстваше нещо подобно на възхищение и към тях, макар това по никакъв начин да не се отразяваше на тактиката му. Слънцето се издигаше бавно и битката напредваше, а той ставаше все по-безстрастен. Всеки път, когато артилерийските войски се прегрупираха, за да го свалят, сменяше позицията си. Насочваше ударни отряди към местата, които създаваха най-много тревоги, хвърляше други към точките, които се оказваха възлови, рушеше стени и подпалваше пожари. През цялото време се чудеше дали и Марк не е застанал някъде в подобна позиция и не насочва чрез заповеди по радиото силите си в изненадващи отбранителни ходове. Най-вероятно беше така. Силите все още бяха твърде уравновесени, за да си позволи да напусне командния пост и да тръгне да търси другия. И двете войски бяха дали тежки жертви. Пол обаче усещаше, че предимството вече клони към неговата страна, тъй като с напредването на деня унищожаваше все повече и повече от силите на противника. Той бавно го принуждаваше да разчита на най-простите оръжия и когато това стигнеше до необходимата точка, равенството на силите вече изобщо нямаше да е равенство и битката щеше да се приближи към края си.