Планината отново се разтресе и отворът в земята се разшири. От него вече отдавна бълваше пара, но сега нагоре се стрелнаха пламъци и камъни, фасадите на близките сгради се срутиха и се надигна рев, който се усилваше, докато погълна всички останали звуци.
Ръцете на Пол го боляха. Той се вкопчи още по-здраво в жезъла и извика на глас:
— Само глупак би приел това за съвпадение! Ако имам невидим съюзник — кажи ми кой си ти!
Веднага във въздуха пред него затрептяха седем огромни пламъка — никаква горяща среда не ги поддържаше. Онзи отляво потрепна и отговорът сякаш дойде от него:
— Не е съвпадение.
— Защо тогава ми помагате?
Сега потрепна вторият пламък.
— Тази борба възниква непрекъснато — отново и отново. Преди много векове светът е бил разцепен от нея и се е родил този свят, в който бе отгледан, в който всички ние сме само легенда. А онзи свят е станал легенда за нашия. Това е нестихващ сблъсък и времето му отново дойде. Ти си пазителят на равновесието; Марк е рицарят на бунта. Един от вас трябва да бъде напълно унищожен.
— Той има ли съюзници като тебе?
Третият пламък отговори:
— Под тази обител, дълбоко в земята, има една древна машина-учител. Вътре в тялото е скрито малко устройство, чрез което двамата поддържат постоянна връзка.
Пол веднага освободи един отряд и го насочи към гробницата с нареждане да унищожи всичко, което намери под нея.
— Знаеш ли вече какъв ще бъде изходът?
— Още не е предрешен — трепна четвъртият пламък.
— Ние те разсейваме — обади се петият.
— А пълното ти внимание е все още нужно — рече шестият.
— Затова изчезваме — довърши и седмият. Те избледняха и се стопиха.
Пол веднага бе обкръжен от нов артилерийски бараж и се наложи да отлети до нова позиция, докато насочваше нападението срещу оръдията.
Не след дълго го застигнаха гъсти пари и се наложи пак да се премести. Забеляза, че отворът долу се е превърнал в сияещ кратер, от който се издига пушек и покрива небето със сажди. Грохотът, извиращ от него, се засилваше.
Много по-късно той осъзна, че вече никой не стреля по него. Известно време го бяха атакували кораби-самоубийци, но той ги бе унищожил с взривове от жезъла, докато най-накрая бяха прекратили опитите си.
Сражението долу ставаше все по-хаотично; и двете страни вече бяха дали огромни жертви. Ниско под склоновете продължаваше битката за гробницата. Изведнъж сякаш от нищото изникнаха забележително мощни защитни сили и Пол насочи нататък още по-голяма част от своите войски.
„… А пък Нора се мислеше за пионка — промърмори той. — Ами аз какво съм? Упражнявам всички функции на командващ и все пак не съм по-свободен от всички онези долу. Освен ако…“
— Издигни се, Дим! Описвай големи кръгове!
— Аз също служа — дойде отговорът и те се заиздигаха нагоре.
На третата обиколка ги видя — Нора и Марк — на покрива на високата сграда срещу кратера. Отблясъкът на слънчев лъч върху червената леща бе привлякъл погледа му натам.
— Нататък, Дим! Може би още не е късно да поговоря с него! Само да мога да го накарам да проумее какво става!
Дим се обърна и литна към покрива. Пол развя мръсната си кърпичка — съмняваше се дали тук, — на това място, този жест означава нещо, но искаше да опита всичко, което знае, само и само да може да поговори с другия.
— Марк! — извика той. — Искам да поговорим! Мога ли да кацна?
Другият дръпна от устните си малкото устройство, в което говореше, и му махна да се приземи.
Веднага щом драконът докосна покрива, Пол скочи долу и се завтече към високия мъж с жълтеещата леща на лицето.
— Едва сега започвам да осъзнавам какво правим ние — извика Пол, още докато тичаше. — Точно такъв сблъсък между науката и магията е унищожил преди векове високоразвитата култура на това място и е разцепил пространствения континиум на два паралелни свята! И сега ние повтаряме същото! И двамата сме жертви! Някой ни манипулира. Тази битка разцепва самата земя! Ние трябва…
Зад гърба му избухна експлозия и той залитна напред. Дали сърцераздирателният писък на Дим огласи пространството или се бе разнесъл само в мислите му, той никога не разбра.
— Проклет да си, Марк! — извика, щом се вдигна на крака. Дори не се озърна — знаеше какво ще види. — Аз дойдох тук, за да ти спася живота, да спра това…