Потърка страните си, опитвайки се да разсее напрежението, останало след този необичаен изблик. Приглади косите си. Най-сетне, напълно спокойна, каза:
— Чийф, искам да разбера истината за случилото се с Джилиън и отвличането на бебето на семейство Андерсън. Искам да узная кой стои зад всичко това.
— Клиниката.
— С каква цел? Задачата им е да помагат на бездетни жени и да създават бебета. Освен това Тъбайъс ми каза, че не всички клиники, свързани с такива престъпления, са от веригата „Уотърс“. Изглежда, общото са пациентките, а не институциите.
— Общото е изкуственото оплождане.
— Както с Джилиън.
— Както с Джилиън.
Когато изрекоха името й, помежду им сякаш се спусна завеса. Тя се запита дали заради спомена за Джилиън Чийф отмести ръка от коляното й. Но сега не можеше да мисли за това. Имаше далеч по-важни грижи.
Включи мобифона си и набра номер. Успя да се свърже при второто позвъняване.
— Тъбайъс.
— Мелина Лойд.
Двайсет и шеста глава
Заповедта за обиск бе получена в клиника „Уотърс“ малко преди края на работното време. Всички от персонала бяха помолени да останат. Един по един бяха разпитани от полицията, Тъбайъс и Патърсън. Изглеждаха съвестни професионалисти и почтени граждани, включително четиримата лекари и андрологът, назначен на мястото на Дейл Гордън.
Главният клон от веригата клиники се намираше в Атланта. Представители на управителния съвет щяха да пристигнат в Далас вечерта. Обискът на сградата би се отразил зле на репутацията на всяка компания. А когато дейността й бе свързана със създаване на човешки живот, залогът бе далеч по-висок.
Тъбайъс ръководеше огледа, когато се обади Мелина. Настоя да разбере къде се намира.
— Детектив Лоусън с вас ли е? — попита тя.
— Защо?
— Там ли е?
— Да.
— Кажете му да поеме разследването на убийството на Маккомъс Стрийт.
— Какво убийство?
— Той трябва да знае. Или поне някой от отдела му. Вече съобщиха по телевизията за случая. Жертвата се казва Линда Крофт. Работеше в клиника „Уотърс“. Днес разговарях с нея.
— Господи! — промълви Тъбайъс. — Задръжте. Не затваряйте. — Закри микрофона и повика Лоусън да дойде от съседната стая. — Знаете ли нещо за убийство на Маккомъс Стрийт?
— Да, чух.
— Жертвата е работела тук. Мелина Лойд е разговаряла с нея днес.
Не бяха нужни повече обяснения.
— Ще се заема е това — каза детективът и със сурово изражение излезе от стаята.
Тъбайъс продължи разговора:
— Лоусън поема случая. Къде сте, мис Лойд? Полковник Харт все още ли е с вас?
— Запишете този адрес. Продиктува улица и номер.
— Почакайте. Какво е това?
— Домашният адрес на Тони и Кейдънс Андерсън. Помните ли ги? Те ви помнят.
— Двойката, чието дете беше отвлечено. Разговарях с тях.
— Но не сте ги попитали дали са имали странни посетители в болницата.
— Странни?
— Освен роднините и близките им приятели, познайте кой друг ги е навестявал, носил е подаръци и е правил снимки на майката и детето. Дейл Гордън.
Тъбайъс поглади късо подстриганите си коси. Не си спомняше да е задавал въпрос на съкрушеното семейство за посетителите им. За непознати хора — да. „Виждали ли сте някого да се спотайва в коридора? Или близо до стаята ви? Получавали ли сте заплахи напоследък?“
Но тогава не предполагаше, че Гордън или някой друг от клиниката е замесен, а търсеше доказателства, че зад зачестилите отвличания на новородени стои групировка, създала канал за търговия с деца.
— Семейство Андерсън напуснаха дома си — каза Мелина Лойд. — Укриват се, както и аз. Трябваше да посъветвам Линда Крофт да стори същото, щом силите на реда не са в състояние да защитят добрите от лошите.
Мълчаливо прие критичната й забележка.
— Но ако изпратите някого в къщата на семейство Андерсън — продължи тя, — може би ще се натъкнете на хората, които дойдоха в дома ми тази сутрин и които най-вероятно са убили Линда Крофт. Само предложение, естествено. Не ви уча как да вършите работата си, агент Тъбайъс. Но снощи ми се обадиха от щаба ви и днес бягам, за да спася живота си. Говорих с Линда Крофт и няколко часа по-късно беше убита с чук. Ако това продължи, Тони и Кейдънс ще бъдат следващите в списъка на жертвите.
Тъбайъс не се опита да защити гордостта си. Помоли я да повтори адреса, подаде го на един полицай и му нареди незабавно да изпрати патрулна кола там.
— Къде сте, агент Тъбайъс? — попита Мелина Лойд.
Отговори на въпроса й.
— Претърсихме сградата, но не можем да проникнем в медицинския регистър без съдебно нареждане, а за това е необходимо време. Надяваме се да го получим утре.