— Какво точно търсите?
— Обискирахме лабораторията.
— Територията на Гордън.
— Точно така.
— Какво е правил там? Освен да снима пациентките през шпионка в стената.
Тъбайъс се поколеба и с неохота отвърна:
— Подготвял е замразени проби от сперма.
— За оплождане?
— И ин витро. Помолих лекарите да отменят всички процедури, докато проведем по-задълбочено разследване.
— По-точно?
— Тази клиника от веригата „Уотърс“ предлага пълен пакет услуги. Освен че получава сперма от други банки, разполага и със своя собствена банка. Искам да разпитам всички донори.
— Няма ли да го приемат като намеса в личния им живот?
— Може би. Но искам да сравня всяка от съхраняваните проби с нови, взети и незабавно изследвани за ДНК при пълен контрол.
Последва мълчание и Тъбайъс разбра, че Мелина обмисля това, което бе чула. Най-сетне тя каза:
— За да установите дали всяка проба е от донора, посочен на етикета.
Той отговори уклончиво:
— Не мога да продължа това разследване, преди да разбера с какво си имаме работа.
— С други думи трябва да проверите всички и да разберете дали проба от донор XYZ наистина е взета от донор XYZ, а не примерно от донор ABC.
Беше невероятно проницателна. Впечатли го със схватливостта си. В съзнанието му се въртяха неприятни мисли, свързани с Дейл Гордън, особено след като бе видял снимките, скрити в апартамента му. Откога ли лабораторният специалист бе проявявал подобен личен интерес към пациентките? Дали бе просто извратен тип, който ги е снимал голи без тяхно знание? Или имаше нещо друго?
Тъбайъс потръпна при тази мисъл. Надяваше се подозренията му да се опровергаят. Ако спермата от анонимни донори бе подменяна, последиците бяха немислими. Вероятността неподозиращи жени и семейни двойки да са жертви на подобно злодеяние бе ужасяваща.
Сякаш прочела мислите му, Мелина Лойд каза:
— Мислите, че е подменял пробите, нали?
За да избегне масова паника, Тъбайъс отвърна:
— Не зная.
— Но е възможно.
— Има подобни случаи — призна той е неохота. — Преди няколко години един гинеколог…
— Беше развъдил свое потомство в цялата страна. Използвал своя сперма, вместо на партньор или анонимен донор. Спомням си. И подозирате, че Дейл Гордън може да е вършил същото?
— Първо ще проверим неговата.
— От пижамата на сестра ми?
— Да. Ще я сравним е всяка от съхраняваните проби.
— Имал е възможност да ги подменя — замислено промълви тя. — Без никой да знае или подозира.
— Моля ви, не правете прибързани заключения, мис Лойд. Имайте предвид, че Гордън не се вмества в профила на егоманиак, който би направил нещо подобно. Всъщност напротив! Колегите му твърдят, че е бил съвестен учен. Водел е старателни записки за всичко. Не е обичал да го разсейват, докато работи. Андрологът, който с бил нает на мястото му, сподели, че никога не е виждал толкова добре поддържана лаборатория. Според всички тук е изглеждал всеотдаен към науката, гордеел се е с работата си и е чувствал, че помага на човечеството, като извършва услуга, свързана със създаване на живот.
— Така е разсъждавал и доктор Франкенщайн.
— Това е само една от версиите, по които работя — увери я Тъбайъс. — Може би няма да се потвърди. Признавам, че и по-рано съм грешил.
— Но не мисля, че в случая се лъжете. Този достоен за уважение всеотдаен учен уби сестра ми и аз ще разбера защо.
Решителното й изявление го накара да потръпне.
— Мис Лойд, къде се намирате? Вие сте пряк свидетел на няколко престъпления. Ако откажете да дадете информация, която би могла да помогне за разкриването им, ще бъдете обвинена във възпрепятстване на правосъдието.
— Да, вече ми споменаха това.
— Тогава… По дяволите! — изруга той. Беше затворила.
Мелина преразказа на Чийф тази част от разговора, която не бе чул. Гласът й затрепери, докато говореше за Гордън.
— Господи! Подменял е спермата със своя?
— Тъбайъс работи по няколко версии, но тази е основната.
— Това означава, че е възможно Джилиън… да е… — Мелина закри лице и простена: — Господи!
— Добре ли си?
Енергично поклати глава и му даде знак да отбие. Преди колата да спре напълно, блъсна вратата и изскочи навън. Чийф слезе, заобиколи и когато стигна до нея, тя вече изправяше гръб.
Сложи ръка на тила й и опря другата си длан на челото й. Опита се да го отблъсне, но той не помръдна. Последва нова поредица спазми. Когато най-сетне свърши, Чийф й помогна да се облегне на капака на колата за опора.
— По-добре ли е?
Внимателно отмести кичур коса от лепкавата й буза. Избягвайки погледа му, Мелина отвърна: