Выбрать главу

— Неудобно ми е.

— Толкова често ми се е случвало в симулатора. И бог знае колко пъти други са ме опръсквали. Не ставай смешна.

Извади от задния си джоб носна кърпа и изтри устните й.

— Благодаря. Мисля, че за първи път в живота си повръщам пред мъж.

— Нормална реакция.

Когато го погледна, в очите й проблеснаха сълзи. Отразиха светлините на колите, които профучаваха покрай тях в насрещното платно на булеварда.

— Джилиън беше толкова развълнувана, толкова се надяваше опитът да е сполучлив! — каза тя. — Искаше да има дете. Нима това е грях? Дали не бе наказана за нещо?

— Мелина. — Обгърна раменете й и я притегли към себе си. — Знаеш, че не е така.

— Тогава как е възможно толкова красиво изживяване да бъде превърнато в нещо толкова отвратително?

— Не можеш да бъдеш сигурна, че Джилиън…

— Прав си, не мога да бъда сигурна. — Потръпна. — Не мога да понеса дори мисълта, че Гордън е използвал собствената си сперма. Гади ми се, когато се сетя за това.

Продължи да я притиска към себе си и да гали косите и. След минута я освободи и й помогна да се качи в колата.

— А сега накъде? — попита той, докато отново се включваше в движението.

— У дома. — Погледна я изненадано и тя вяло се усмихна. — Там искам да отида. До моята вана. Моето легло. Моята възглавница.

— Но се боиш.

— За съжаление не предупредих и Линда Крофт да вземе предпазни мерки.

Чийф продължи по пътя, без ясна посока.

— Сигурен съм, че Тъбайъс и Лоусън ще ти осигурят охрана.

— Не бих приела — каза тя без колебание. — Да ме държат под ключ и да не мога да мръдна никъде. Да ми казват само това, което желаят. Ще бъда с вързани ръце. Няма да мога първа да се изправя срещу…

Внезапно замълча и Чийф попита:

— Срещу какво?

— Нищо.

— Срещу онзи, който е поръчал убийството на Джилиън?

Когато срещна дръзкия й поглед, думите бяха излишни. Прочете отговора в очите й.

— Не си длъжен да бъдеш с мен докрай, Чийф — тихо промълви тя. — Не съм споменала името ти на Тъбайъс. Досеща се, че си с мен, но не съм потвърдила.

— Благодаря за това.

— Ти не си замесен.

— Какво говориш? — раздразнено попита той. — Затънал съм до уши в тази история. Не бих имал нищо против аз да застана пръв лице в лице с виновниците.

— Рискът е твърде голям.

— Готов съм да го поема.

— Ще избухне голям скандал, който ще предопредели бъдещето ти и цялата ти кариера в НАСА няма да означава нищо.

— Така ми каза и адвокатът ми. Но няма да ме разубедиш, нито пък аз теб. Ако се стигне дотам, ще трябва да свикна с положението, нали?

— Да — промърмори тя. — Джем ми каза това снощи. „Джилиън е мъртва, Мелина. Просто трябва да свикнем с положението.“

— Знаеш ли, колкото повече научавам за този чешит, толкова повече го намразвам.

Тя извади от чантата си лист хартия и клетъчния си телефон.

— Да видим на кого се обажда Джем най-често.

— Докато си заета с това, ще хапна нещо.

Чийф сви до заведение „Бургер Кинг“ и се нареди на опашката от коли.

— За мен само кока-кола, ако обичаш.

— Със захар и кофеин?

— Разбира се.

Поръча чийзбургер и пържени картофи и две големи кутии газирано. Докато поеме храната през прозореца, Мелина бе успяла да позвъни на два номера от паметта на телефона на Джем. Оказаха се за проверка на електронната поща в дома и офиса му. Когато набра третата последователност от цифри, бързо изключи и притисна телефона към гърдите си.

Чийф отхапа от сандвича си:

— Какво има?

— Номерът на Джилиън. Чух съобщението на телефонния й секретар.

Изкуши се да помоли Мелина да го набере отново, за да чуе гласа й, но се отказа. Щеше да изпита същата болка, която очевидно бе обзела нея. Дълго остана загледана пред себе си, след което решително набра следващия номер от списъка. Докато чакаше да позвъни, отпи глътка студена кока-кола.

Когато някой заговори, Мелина подскочи и бързо преглътна.

— Моля? — попита тя.

Протегна ръка към Чийф и притисна телефона към ухото му, за да чуе женския глас, който повтори:

— Свързахте се с Храма. Мир и любов.

Мелина решително натисна бутона за край. Чийф каза:

— Това е мястото, където онзи проповедник…

— Брат Гейбриъл.

— Щабът му в Ню Мексико.

— Номерът беше запаметен в телефона на Джем за автоматично избиране. Значи се обажда често.

Чийф рязко завъртя ключа и запали. Включи на задна скорост и бързо излезе от мястото за паркиране. Гумите изскърцаха и се вдигна дим, когато спря за секунда до кофата за смет, за да изхвърли остатъците от сандвича си, след което рязко натисна газта и пое към платното.