— Хенингс показвал ли е, че е религиозен? — попита той, докато се придвижваха по рампата.
— Не. Дори изрази изненада от религиозния характер на службата за Джилиън.
— Може би е съвпадение, че и той, и Дейл Гордън са се интересували от учението на брат Гейбриъл.
— Не вярвам. Ако беше съвпадение, Джем щеше да спомене.
— Аз също не вярвам. Просто разсъждавам на глас.
— Фактът, че номерът е запаметен в програмата му за автоматично избиране, означава, че не просто проявява интерес, а е последовател.
— Какво знаеш за Хенингс? — попита той. — За семейството му?
— Родителите му са починали, няма братя и сестри. Само някакви далечни братовчеди, които живеят в Лондон.
— Доста удобни лъжи за човек, който се старае да прикрие миналото си. Откъде е родом?
— Казва, че от Орегон.
— Но не си сигурна?
— Вече не съм сигурна в нищо. Страховито е, нали? Да бъдеш близък с някого, а да се окаже, че всъщност не го познаваш.
— Можеше да стане твой зет.
— Никога! Рано или късно Джилиън щеше да се вразуми.
Когато наближиха изхода и той забави, за да плати сметката, стигнаха до извода, че поне до известна степен Джем е замесен във всичко. Убийството. Дейл Гордън. Нападението срещу Чийф. Неканените посетители в дома на Мелина. Линда Крофт.
— Не е просто случайно въвлечен участник — процеди Чийф през зъби. — Мисля, че това копеле е ключов играч.
— Но в какво? Каква е ролята му? — попита Мелина с недоумение. — Джем е стерилен.
— Или поне така твърди.
— Кой мъж би твърдял, че е стерилен, ако не е? И каква е връзката между всичко това и брат Гейбриъл?
Изникваха все повече въпроси. Единствената им надежда бе да сплашат Джем и да изтръгнат отговорите от него.
— Ти си страхлива пътничка, Мелина — отбеляза Чийф, когато се наложи да спре на червен светофар.
— А ти си маниак зад волана.
— Каза да побързам. Правя всичко възможно. Жалко, че не мога да взема своята кола.
— Пази боже! Радвам се, че се сдобихме с тази таратайка.
Всъщност беше доволна, че кара Чийф. Тя бе добър шофьор и се нервираше, когато попадне сред мудни новаци, но не би се осмелила да рискува, както той. Беше внимателен, но караше твърде бързо и правеше маневри, при които сърцето й подскачаше. Но колкото повече минути успее да спести, толкова по-добре. Нямаше търпение да застане срещу Джем.
— Идват насам — с облекчение докладва Джем на мистър Хенкок. Предишните му няколко съобщения не бяха така обнадеждаващи.
— Сигурен ли сте?
— Поеха по най-прекия път от северен Далас. Може би отиват някъде другаде, но най-вероятно са решили да се срещнат с мен.
Съзнателно пропусна да спомене за посещението на Мелина и Харт при семейство Андерсън. Преди Джошуа и партньорът му да стигнат до дома им в предградието, съпрузите Андерсън бяха изчезнали, а отпред бе паркирана полицейска кола. Но все някога двамата щяха да се появят.
Междувременно каква полза би имало да занимава брат Гейбриъл с това? Излишно бе да го безпокои.
Не бе съобщил и за Линда Крофт. Сам бе издал нареждането. Веднага щом Джошуа му бе докладвал какво е намислила Мелина, освен да проникне в апартамента му, би инструктирал Джошуа да се погрижи медицинската сестра да замълчи завинаги. Съмняваше се, че знае нещо, което би навредило, но реши да отстрани дори най-нищожната вероятност.
Беше напрегнат ден, наситен със събития. Заради Мелина и нейния червенокож приятел Харт брат Гейбриъл вече бе получил твърде много неприятни вести. Защо още повече да усложнява положението, като му каже за Линда Крофт и семейство Андерсън? Правеше услуга на брат Гейбриъл, като му спестяваше нови грижи.
— Ще пристигнат след няколко минути. Засякох ги на кръстовището. Ще бъдат тук… Домофонът ми звъни. Задръжте, ако обичате, мистър Хенкок.
Пристъпи към вътрешния телефон до вратата и вдигна слушалката.
— Да?
— Имате гости, мистър Хенингс.
— О, кой?
— Младата дама, която днес твърдеше, че е ваша годеница. — Беше изнесъл на Хари назидателна лекция за това, че е пуснал в апартамента му жена, представила се за негова годеница, когато годеницата му бе мъртва от четири дни. Сега тонът му бе доста по-плах. — С нея е един господин.
— Кажи им да се качат, ако обичаш.
— Да, мистър Хенингс.
— И, Хари, очаквам още двама души. Изпрати и тях. Не е нужно да ми съобщаваш, когато пристигнат.
— Разбира се, сър.
— Не споменавай на мис Лойд за другите посетители.
— Както кажете, сър.
Джем продължи телефонния си разговор с Хенкок:
— Качват се. Джошуа ще дойде след малко.
— Жената трябва да остане невредима, мистър Хенингс.