— Бил си назначен да я надзираваш?
— Още след първото й посещение в клиниката.
— Значи запознанството ви е било планирано?
— Да, Мелина — отвърна той търпеливо и снизходително. — Бях изпратен при нея. Като ангел — хранител. Колебаеше се дали да зачене по изкуствен път и аз я насърчих. Уверих я, че идеята е разумна и като неин партньор стопроцентово подкрепям решението й да има дете. Още от деня на изкуственото оплождане щеше да бъде обградена с внимание и нежност. Но не получих възможност за това, нали? Оказа се, че когато отидох в дома й да отпразнуваме събитието, съм похабил вниманието и нежността си за теб.
— Защо Джилиън бе убита, Джем?
Вместо да отговори на въпроса й, той продължи обясненията по свой начин:
— Ако Джилиън не заченеше при първия опит, трябваше да я убедя да опита отново. Ако първият опит се окажеше успешен, щях да се грижа за нея по време на бременността й. Да се отнасям с нея като с принцеса. Защото всъщност тя бе избрана за кралско величие. Джилиън щеше да бъде възвисена, боготворена. Щях да се старая да получава всичко, което пожелае. Мой дълг бе да я наблюдавам и да внимавам да не направи нещо, с което би навредила на детето, както и да не се отклони от правия морален път. — Щом изрече тези думи, гневно изгледа Чийф. — Но естествено тя го стори. С теб. Ти провали участието й в Програмата.
Чийф сви юмруци.
— Значи е истина? Ти си поръчал убийството на Джилиън, защото прекара нощта е мен?
Заплашително пристъпи към Джем, но тя протегна ръка да го спре.
— Не, Чийф. Искам да чуя това. Колкото и да е непоносимо, искам да го изслушам.
— Благодаря, Мелина. — Джем хвърли презрителен поглед към Чийф, след което отново се обърна към нея: — Избраните нямат право на интимна близост с други мъже, освен своите покровители.
— Които са стерилни — добави тя.
— Я виж ти! — възкликна той. — Мисля, че най-сетне получи просветление.
Докато мислено подреждаше парчетата, тя бавно кимна.
— Значи избирате млади и здрави жени. Като Джилиън и Кейдънс Андерсън.
Джем се усмихна:
— Съвършени във всяко отношение.
В очите на Чийф проблесна гняв:
— Развъждате бебета чрез генно инженерство.
— Кейдънс Андерсън е красавица, нали? — риторично попита Джем. — Притежава идеална физика и изключителен интелект. Надарена е с вроден музикален талант. Надяваме се отново да я използваме. Както и теб, Мелина. Сега, след като загубихме Джилиън. Тя стана жертва на собствената си греховна страст, затова ти беше избрана да заемеш мястото й. — Продължи със загадъчно напевен тон: — Джилиън изглеждаше съвършена. Дейл Гордън веднага я забеляза. Това бе задължението му — да открива перспективни кандидатки и да прави проучвания за тях. Беше лесно, защото медицинските им картони бяха на негово разположение. Джилиън бе физически идеална. С висок интелект. Освен това не беше обвързана, което понякога се оказва проблем. С две думи, сред най-подходящите кандидатки за Програмата. Програмата се нуждаеше от нея. А сега — от теб, Мелина. — Хвана ръцете й и ги притисна между топлите си влажни длани. Съблазнително й се усмихна и каза: — Толкова се радвам за теб.
След миг главата му се пръсна.
Двайсет и осма глава
Чийф блъсна Мелина с все сила и тя се строполи на пода, затаила дъх. Залегна над нея. На няколко сантиметра от тях лежеше Джем Хенингс. Над раменете му не бе останало почти нищо. Големият прозорец, през който се виждаха покривите на съседните сгради, бе разбит.
Всичко стана за части от секундата и Чийф едва успя да се опомни.
Отдръпна се от Мелина и посегна към кабела на настолната лампа. Изтръгна го от контакта на пода. Настъпи пълен мрак.
— Кой… откъде…
— Вероятно от покрива на сградата отсреща — отговори той на недоизречения въпрос на Мелина. Беше поразен от самообладанието й. Всяка друга жена би изпаднала в истерия, ако внезапно срещу нея бликнат кървави струи. Или бе невероятно смела, или бе в шок. Което означаваше, че всеки момент може да обезумее.
— Добре ли си?
Безмълвно втренчи поглед в него и той отчетливо повтори въпроса и изрече името й.
— Да. Да.
— Не мърдай.
— Чийф…
— Почакай тук. — Със свити колене се придвижи до кухнята и се върна с пакет хартиени кърпи. — Изтрий лицето си. Побързай. — Тя започна трескаво да търка страните си. Наплюнчи края на една кърпа и отстрани пропуснатите петна. — Свали якето. — Изпълни и това, без да възрази. За щастие пуловерът й бе чист.