— А аз изцапан ли съм?
Мелина внимателно го огледа.
— Не мога… мисля, че не.
Колко ли време бе изминало? Двайсет секунди? Трийсет? Четирийсет?
— Трябва да се измъкнем оттук.
— Ние ли сме следващите?
— Не и ти. Имат нужда от теб за Програмата — саркастично отбеляза той.
— По-скоро бих умряла.
— А аз предпочитам да остана жив.
Помогна й да стъпи на крака. Приклякайки, побягнаха към вратата. Когато я достигнаха, Чийф грабна слушалката на домофона.
— Как се казваше портиерът?
— А… Хенри. Хари — поправи се тя точно когато човекът вдигна.
— Помощ! Те са полудели! — изкрещя той. — Предизвикаха пожар тук, горе. Хари, чуваш ли ме? Помощ! Пожар! Пожар!
Пусна слушалката и я остави да се удари в стената. Сграбчи ръката на Мелина и изскочиха в коридора. Преди да стигнат до стълбището в другия край, пожарната аларма оглушително зазвъня. Зад тях започнаха да се отварят врати.
Доколкото познаваше човешката природа, Чийф се боеше, че хората ще се поколебаят, преди да прекъснат спокойната си вечер и да напуснат уютните си жилища, ако тревогата не бъде потвърдена. Разчиташе на отчуждението между съседи в съвременното общество. Съмняваше се, че на някого би му хрумнало, че той не живее в сградата.
Размаха ръце и извика:
— Побързайте, всички! Слизайте надолу. В апартамент „Д“ има пожар и бързо се разпространява.
Човек от долните етажи, който се бе отзовал на сигнала, извика:
— Наистина ли има пожар?
— На седемнайсетия етаж. В апартамент „Д“ — отвърна Мелина. — Кажете на всички съседи да излязат!
Докато тичаха по стълбите, се озоваха сред тълпа панически бягащи хора. Точно това се бе надявал да постигне Чийф с фалшивата тревога.
— Какво ще правим, когато стигнем долу?
— Не зная, по дяволите! Дано настане такава суматоха, че да можем незабелязано да се измъкнем навън. Каквото и да става, не пускай ръката ми.
Тя притисна пръстите му за потвърждение, въпреки че бе заета да помага на жена със сари да се придвижи с двете си деца по стъпалата.
Още преди да слязат във фоайето, Чийф чу сирени. На партера охранителите на сградата се опитваха да насочват хората към страничния авариен изход. Вече бяха пристигнали две пожарни коли. От тях наизскачаха пожарникари с пълна екипировка и се втурнаха към входа, където Хари развълнувано бърбореше. За щастие портиерът бе зает и не ги забеляза, когато се смесиха с тълпата, която се придвижваше вкупом към задръстения изход.
— Върви с наведена глава! — изкомандва Чийф, докато минаваха през вратата. Продължиха, свели поглед към краката си. Щом се озоваха навън, притегли Мелина встрани от прииждащото множество, но съзнателно застанаха в сянка, за да не привлекат вниманието на охранителите, които съпровождаха хората до паркинга пред сградата, от която той предполагаше, че са дошли изстрелите.
Чийф застина, когато видя сред уплашените обитатели две познати лица. Двамата мъже трескаво се озъртаха, но не защото се страхуваха от пожара. Оглеждаха всеки, който излезе.
Побутна Мелина да се обърне на другата страна.
— Не поглеждай назад! Познай кой е тук. Нашите мними федерални агенти. Бих се обзаложил, че стрелците са те.
— Но защо застреляха Джем? Нали са работели за него?
— Явно се е лъгал.
Тя тревожно прехапа долната си устна:
— Какво ще правим?
— Е, бихме могли да поговорим с тези момчета.
— С удоволствие — мрачно каза Мелина.
— Или да се обадим на Тъбайъс. На Лоусън. Всеки тях би ни помогнал.
— Но ще ни принудят да спрем.
Дълбоко в себе си Чийф осъзнаваше, че е глупаво тяхна страна да не се възползват от закрилата на ФБР местната полиция. Животът им бе в опасност — поне неговият. Сега, след като Хенингс бе ликвидиран, може би следващият куршум дум-дум щеше да бъде предназначен за него. Вече бяха направили два неуспешни опита да накажат за това, че бе „осквернил“ Джилиън и я бе направил неподходяща за Програмата. Безпокояха го и твърденията, че Мелина е набелязана да я замести.
Естествено беше възможно всичко, което бе казал Хенингс, да се окаже бълнуване на луд. Може би той и приятелчето му Гордън, извратеният маниак, бяха ревностни последователи, изопачили добронамерените послания на брат Гейбриъл, за да оправдаят собствените си злини.
Но може би истината бе друга — и това бе най-ужасяващата вероятност. Ако самият брат Гейбриъл бе създал тази програма за развъждане на деца, последиците можеха да бъдат застрашителни и да доведат до глобална катастрофа, Чийф реши, че е лудост да не се обадят на полицията.