От друга страна, не се бе добрал до всички факти. На този етап битката все още бе лична, а не би позволил някой друг да се бори вместо него. Може би тази неуместна гордост и упоритост бе наследена от предците му и едва сега се проявяваше. Може би притежаваше повече индиански гени, отколкото бе предполагал.
В крайна сметка реши да се довери на инстинктите си.
— Мисля, че не постъпваме разумно, но всичко зависи от теб, Мелина — тихо каза той и глъчката наоколо едва не заглуши думите му. — Джилиън беше твоя сестра.
— Бяхме близначки. Това е нещо много лично.
— За мен — също.
— Значи постигнахме съгласие.
— Да.
След като взеха решение, изведнъж си дадоха сметка за непосредствената опасност, която ги грозеше. Той бе предизвикал хаос с надеждата да се измъкнат незабелязано от сградата. Но стратегията му имаше няколко основни недостатъка. Първият бе, че сега трябваше да се придвижват пеша. Нямаше начин да вземат наетата кола от покрития паркинг, защото входът му бе блокиран от пожарните. Освен това скоро щеше да бъде установено, че фалшивата тревога е била прикритие за убийството на Джем Хенингс.
Сякаш прочела мислите му, Мелина каза:
— Трябва да се измъкнем.
— Бързо! Когато открият трупа на Хенингс, всеки с полицейска значка ще ни търси за разпит. Портиерът Хари не би ни забравил. Особено теб. — Погледна равните й обувки. — Можеш ли да бягаш, ако се наложи?
— Тренирам по три пъти на седмица.
— Къде е най-близката оживена улица? С много движение. Хора.
— Оук Лоун Стрийт. Натам — каза тя и леко извърна глава.
— Ще те следвам. Върви бавно. Опитай се да не привличаш внимание.
Леко опря ръце на талията й. Проправиха си път сред суетящите се хора, някои от които вече изразяваха съмнения дали действително има пожар и мърмореха за повредената инсталация, която често се задействаше случайно и създаваше излишна паника.
Почти се бяха отделили от тълпата, когато Чийф се обърна да види дали ги следят. Забеляза чернокожия, който се бе представил за Тъбайъс, на не повече от двайсет метра от тях. Беше изпънал врат, въртеше глава и оглеждаше множеството мъже, жени и деца, които напускаха високата сграда.
Изведнъж спря погледа си на него. Чийф не бе подготвен и не успя навреме да извърне глава. Очите им се срещнаха.
— Бягай! — каза той на Мелина и леко я побутна. В този миг чу вик зад гърба си.
Тя не се поколеба и не губи време да задава въпроси, а веднага побягна през паркинга. Не спря и когато стигнаха ред ниски храсти. Прескочи ги като олимпийска състезателка и продължи. Улицата бе чиста. Притичаха през нея. Чийф чу изскърцване на спирачки зад тях. Обърна се за миг и видя, че преследвачите им едва не бяха блъснати от микробус.
Това им даде достатъчно време да се проврат през висок гъст плет, който обграждаше пуст паркинг. Вече бяха далеч от уличното осветление. Тук бе тъмно и настилката бе неравна. Чийф едва не се блъсна в една рекламна табела, но успя да я заобиколи и загуби не повече от секунда.
— Оттук — задъхано каза Мелина, когато стигнаха до далечния край. Минаха по тясна уличка покрай сградата на банков клон и навлязоха в друг тъмен паркинг с пуста постройка в средата. Докато я заобикаляха, той хвана ръката й и я накара да спре. Притиснаха се към дървената конструкция. От гредите лъхаше мирис на плесен и гнилоч.
— Добре ли си? — едва попита той, докато се опитваше да успокои дишането си.
— Все още ли ни преследват?
— Не смея да рискувам. Колко остава?
— Две-три пресечки. Виждаш ли онези светлини? Над покривите и дърветата проблясваха неонови реклами.
— Тръгваме.
Много от по-старите сгради в района бяха превърната в магазини за сувенири, фризьорски салони или адвокатски кантори, които в този късен час бяха затворени. Придвижиха се, скрити в сенките на дървета, огради и храсти.
Тя извърна глава към него и попита:
— А когато стигнем?…
— Махни на първото такси, което видиш.
Не бе лесно да се намери такси в град като Далас, където броят на личните автомобили почти превишаваше броя на жителите. Чийф реши, че шансът е най-голям до някой ресторант или клуб, където се сервира алкохол и пийналите клиенти биха предпочели да се приберат с такси, отколкото да бъдат глобени от пътната полиция.
Прекосиха задръстения паркинг пред няколко заведения. Привлякоха любопитните погледи на пристигащите или тръгващи клиенти. Чийф не изпита раздразнение. Беше доволен, че по тротоара минават хора и движението по улицата е натоварено.
— Опитай да се държиш естествено — каза той и хвана ръката на Мелина. Ако по лицата им не се стичаше пот, биха могли да минат за двойка, излязла на вечеря. — Там! — извика Чийф, когато забеляза таксиметрова кола да спира пред входа на единия от ресторантите.