Проправиха си път между колите, пресякоха улицата и се настаниха на задната седалка веднага щом трима японски туристи слязоха от таксито.
— Накъде? — попита шофьорът.
— На юг по магистрала 45. Ще ви казвам в движение. — Чийф притегли Мелина на седалката. Излишно бе да й напомня да крие лицето си.
— Там — прошепна тя. — Под буквата „Р“ от надписа. Мнимият Тъбайъс и партньорът му се открояваха сред младежите, дошли да се позабавляват. Бяха плувнали в пот, задъхани от усилие, и лицата им издаваха гняв.
— Не ни видяха — успокои я той и се отпусна до нея, останал без дъх. Най-сетне успя да попита: — Как си?
Беше вдигнала яката на пуловера и закриваше лицето си с нея. Чийф забеляза, че трепери.
— Мелина?
Обви ръка около раменете й и я притегли по-близо до себе си.
— В надбягване ли сте участвали?
— Да. В шибан маратон. Гледай си работата и карай!
— Мили боже! Що сме толкова нервни?
Чийф не отговори на любопитния шофьор и прокара пръсти през влажните коси на Мелина.
— Няма страшно. Не плачи. Вече си в безопасност.
Мелина вдигна глава и за свое изумление той видя, че всъщност не плаче. Смееше се.
— Не зная какво ме прихваща! — прошепна тя. — Преди малко главата на един човек се пръсна пред очите ми. Вдигнахме фалшива тревога. Бях преследвана от наемници, изпратени да убият единия от нас — или и двама ни. Крия се от ФБР. И се смея? — Но миг след като изрече това, чертите й се сгърчиха и от очите й потекоха сълзи.
Чийф обхвана тила й и разтри слепоочията й, докато ридаеше до гърдите му.
Мразеше да бъде близо до плачеща жена. Сълзите бяха израз на мъчителни чувства — страх, разочарование, болка или гняв. Когато някоя жена заплачеше, би предпочел да се намира, където и да е другаде, но не и край нея, особено когато се чувства виновен за сълзите й.
Но нямаше нищо против Мелина да поплаче. Чувстваше, че има пълно право на подобен изблик. Досега бе проявила необикновена смелост. Не би се поколебал да включи човек като нея в екипажа си. Вече бе доказала, че не изпада в паника при критична ситуация.
Сега, след като кризата бе преодоляна, му се струваше естествено да даде воля на чувствата си.
Притисна я, опря брадичка на главата й и погали тила й. Остави я да се наплаче и не помръдна, докато не се увери, че вече е спокойна. Докосна брадичката й и я накара да вдигне глава.
— По-добре ли си?
— Първо повръщам, а после плача. Добър партньор съм, няма що!
— Не си ме чула да мърморя, нали? — Усмихна й се и тя му отвърна. Свивката на ръката му докосваше тила й. Беше навела глава назад и бе изпънала шия. Чийф изтри една сълза палеца си и задържа длан върху бузата й. Плъзна другата си ръка към ивицата гола плът между повдигнатата й блуза и колана на панталона й.
Тя разтвори устни и издаде тиха въздишка.
В този миг за нищо на света не би откъснал очи от нейните. Усети как ръката й, която допреди малко стискаше ризата му, се придвижи надолу към затоплената област под токата на колана му.
С пресипнал глас изрече името й:
— Мелина?…
— Хей, не искам да ви безпокоя — обади се шофьорът от предната седалка, — но трябва да зная колко на юг ще се отдалечим, преди да свия по магистрала 45.
Тя първа се раздвижи. Явно смутена, изправи гръб и се отдръпна от него. Изпъна пуловера си, енергично потърка страни, за да изтрие сълзите, и приглади коси зад ушите си.
Чийф обясни на шофьора към кой изход да продължи:
— Карай на изток!
Не отмести поглед от Мелина, която безуспешно се опитваше да се държи, сякаш нищо не се е случило. Ако не бяха ги прекъснали, навярно не би устоял на изкушението да притисне устни към вдлъбнатината под шията й, където висеше рубинен медальон.
Тя нервно се въртеше на седалката. Очите й блуждаеха. Най-сетне, изглежда, се предаде и го погледна:
— Къде отиваме?
— Нали не страдаш от аерофобия?
Двайсет и девета глава
Брат Гейбриъл се молеше.
Изпълняваше този ритуал по три пъти на ден — преди закуска, преди вечеря и преди да си легне. Тази вечер молитвите му бяха дълбоко прочувствени, защото през деня бе постигнал голям успех. Проповедта, която бе записал за поредното телевизионно предаване, бе особено вдъхновена.
Темата бе страданието. Но не Страданието с главно „С“, описано в книгата „Откровение“ на Новия завет, а дребните житейски несгоди. Беше споделил с последователите си начина за преодоляване на тези досадни проблеми.
— Прехвърлете ги на мен — умолително бе изрекъл той с най-искрения си тон. — Стоварете ги върху моите плещи.