По-нататък бе обяснил, че това прехвърляне е възможно само когато страдащият има абсолютна вяра в него и способността му да промени живота на всеки.
Всъщност не бе трудно да проповядва тази идея, защото самият той вярваше в нея.
Можеше да подобри живота на всички хора. Даваше на последователите си пример за съвършенство, на който трябваше да подражават. Даряваше любов на лишените от нея. Обещанията му за нов световен ред вдъхваха надежда на отчаяните. Той бе въплъщение на Божията благодат.
„Въплъщение на Божията благодат“. Хм. Интересна фраза. Трябваше да я запомни.
Децата играеха в двора под балкона му. Всяка вечер, след като се нахранеха, имаха по трийсет минути за свободни занимания. Можеха да правят каквото поискат, но не и да гледат телевизия.
Всички предавания, с изключение на неговите проповеди, бяха забранени в комплекса. Както и вестниците, радиото и книгите, освен ако са лично одобрени от него. Не искаше нищо да размътва съзнанието на онези, които вече бяха достигнали духовно ниво, което им позволяваше да живеят в Храма и да работят под прякото му ръководство.
В ясни, топли вечери като тази децата можеха да поиграят в двора, което бе идеална възможност да го видят, докато се моли. Не трябваше да изпитват и капка съмнение в пълната му духовна отдаденост. Надяваше се да възпита у всяко от тях желание да достигне същото ниво.
Децата бяха надзиравани от майките или възпитателките си, но той настояваше да им се дава свобода да избират любимите си игри. Как иначе би разбрал какви са интересите и дарбите на всяко дете? Дали това момченце ще стане учен? Дали това момиченце е бъдеща лечителка? Джоел бе роден за атлет, а Маргарет — за интелектуалка. Уилям притежаваше талант да привлича като магнит верни приятели. Сара бе артистична натура, но умееше и дипломатично да разрешава спорове. Дали наистина бе доловил у Дейвид предприемачески усет? А у Дженифър — качества на лидер?
Естествено проявяваше по-голям интерес към момчетата. Момичетата щяха да станат жени, а основната роля на жените бе очевидна. Но брат Гейбриъл бе реалист. В индустрията, политиката, търговията и всяка сфера на обществения живот навлизаха все повече жени, особено в Северна Америка и Западна Европа. Докато тази тенденция не се промени, трябваше да се съобразява с нея. Момичетата трябваше да бъдат подготвяни за кариера в различни области, също както момчетата. Всъщност имаше сфери, в които може би биха постигнали по-голям успех от връстниците си от мъжки пол.
Следеше развитието на всички, наблюдаваше поведението им и търсеше слабости, които можеха да доведат до отстраняването им от Програмата. Съвсем малък брой деца не отговаряха на критериите му, което бе доказателство, че процесът на селекция, който бе организирал, води до желаните резултати.
Докато бе на колене, навел глава за молитва, използваше времето да планира бъдещето на всяко от децата. Обмисляше всички смущаващи промени, които щяха да настъпят с навлизането им в света, когато бъдат изпратени да изпълнят целта, за която са създадени. Мисълта за това, което щеше да постигне чрез тях, бе опияняваща.
— Амин.
Изправи се и взе руската възглавничка, върху която коленичеше. Някой долу забеляза, че е завършил молитвата си и радостно го поздрави. Той махна с ръка. След миг всички впериха погледи в него. Копнееха за внимание.
— Вижте ме, брат Гейбриъл.
Джоел хвърли баскетболната топка и с лекота улучи коша. Дали бе бъдеща звезда от НБА? Ако стигне дотам, щеше да се превърне в модел за подражание на безброй младежи. Да повлияе върху живота им и да ги приобщи към своята вяра. Мислено си набеляза да наеме треньор за Джоел, който да развие вродената му дарба.
Енергично изръкопляска.
— Браво! — извика той на момчето.
Лесли, селското момиче от Айова, го гледаше с искрено обожание. След като я бе повикал при себе си, отношението й значително се бе променило. Докладваха му, че вече не се чувства самотна и не изпитва носталгия. Усърдно се бе заловила с уроците и задълженията си.
Намигна й и страните й поруменяха. Това бе напълно нормално. В леглото бе проявила естествена чувственост, характерна за жените с подобен произход. Беше му доставила невероятно удоволствие.
Но бе твърде рано да я повика отново. Останалите щяха да ревнуват.
Мери, момичето с красивите тъмни къдрици, придържаше издутия си корем с две ръце. Приличаше на сочен зрял плод. Зърната на гърдите й изпъкваха под дрехите, едри като палци. Скоро от тях щеше да суче „младенецът“.
Изведнъж брат Гейбриъл почувства възбуда. Бременността на Мери бе твърде напреднала за сексуален контакт, но имаше и други начини да му достави наслада. Реши по-късно да нареди да я доведат. Махна на децата за последен път и влезе вътре. „Въплъщение на Божията благодат“. Думите отново изплуваха в съзнанието му. Биха изглеждали чудесно на голямо рекламно табло, изписани със златни букви под негова снимка е ръце, разперени в израз на всеобхватна любов.