Мистър Хенкок очакваше да му поднесе аперитив, приготвен точно по вкуса му. След като му подаде чашата и пое възглавничката, Хенкок каза:
— Имате обаждане от Далас.
Многозначително изгледа помощника си и той смирено кимна. Брат Гейбриъл отпи глътка и вдигна слушалката.
— Да, Джошуа?
— Проблемът ви е решен.
— Слушам.
Понеже разговорът бе поверителен, този път не включи силните тонколони. Избегна да задава въпроси и да изрича на глас мисли, които биха могли да се окажат компрометиращи. Имаше доверие в охранителните системи и персонала. Но винаги съществуваше вероятност да не са така надеждни, както би трябвало. Не можеше да разчита изцяло на техниката. Още по-малко — на хората. Джошуа каза:
— Мислеше, че работим за него. Дори не му хрумна, че от днес следобед изпълняваме лично ваши заповеди. Самонадеян глупак!
Брат Гейбриъл знаеше от опит, че хората са готови на всичко, за да го зарадват. Колкото по-малко ги хвалеше, толкова повече се стараеха. Например ако желаеше някоя жена да покаже най-доброто от себе си в леглото, преструваше се на отегчен и разсеян. Това я караше да направи всичко възможно, за да разпали страстта му. Същото можеше да се каже и за мъжете. Ако си даваше вид, че не е особено впечатлен, започваха да се хвалят с подвизите си и не бе нужно да ги разпитва, за да чуе всичко, което иска да узнае.
Както бе очаквал, след кратко мълчание Джошуа продължи:
— Лесно му видяхме сметката. Никакъв шанс да оцелее.
Брат Гейбриъл съжаляваше, че е загубил Джем Хенингс. През последните няколко години Хенингс бе ценен инструмент. Но изведнъж се бе превърнал в пречка. Връзката му с разследването на убийството на Джилиън Лойд бе опасна. Лесно бе Дейл Гордън да мине за обикновен психопат. Но ако полицията предприемеше по-задълбочено проучване за участието на Хенингс, биха стигнали до портите на Храма.
Освен това Хенингс бе дал нареждането за Линда Крофт на своя глава, без да се допита до него. Естествено би одобрил този ход. Самият той би издал същата заповед. Но как един обикновен поклонник бе дръзнал сам да вземе толкова важно решение?
Хенингс бе изпълнявал съвестно задълженията си, но не беше незаменим. Имаше достатъчно други, обучени за същата работа, които с нетърпение очакваха да им бъде възложена задача. Не си заслужаваше да мисли повече за Джем Хенингс. След миг брат Гейбриъл напълно забрави за него.
— А по другия въпрос?
Нежеланието на Джошуа да говори бе красноречиво. Брат Гейбриъл отпи нова глътка, опитвайки се да охлади гнева си.
Най-сетне Джошуа плахо призна:
— Като че ли си имаме работа с цяла армия.
Това означаваше, че Кристофър Харт е все още жив и Мелина не е хваната. Почувства прилив на ярост.
— Защо?
— Тези хора не са никак глупави.
— За разлика от вас — изръмжа брат Гейбриъл. — Какво толкова трудно има? — Стисна кристалната чаша така силно, че едва не я счупи. — Нали не искате да ме разочаровате? — каза той, заплашително наблягайки на всяка дума. — Мъжът, когото ликвидирахте тази вечер…
— Да, сър.
— Той ме разочарова. Не бихте искали да бъдете следващите.
Джошуа не бе особено умен, но разбра намека.
— Не, сър.
— Тогава очаквам утре сутринта да получа добри новини.
Рязко затвори и пресуши чашата си на един дъх.
— Още едно питие? — попита Хенкок.
— Да. После искам да доведете Мери.
— Онази…
— Мери, Мери — нетърпеливо повтори брат Гейбриъл. — Знаете коя.
— Но, брат Гейбриъл, тя е в деветия месец.
— Зная! — изкрещя той. — Защо тази вечер всички спорят с мен?
Усети как кръвоносните съдове на главата и врата му изпъкнаха под кожата. Рядко избухваше. Още по-рядко в присъствието на мистър Хенкок. Извърна глава, за да избегне обиденото изражение на помощника си. Не искаше мистър Хенкок да го вижда, че губи самообладание. Гневът бе човешка слабост, а за брат Гейбриъл всички слабости бяха анатема.
„Всичко е заради онази жена“, помисли си той е огорчение. Джилиън Лойд бе виновна. Причината за този изблик и за всички неприятности, които го бяха сполетели през последните няколко дни, бе тя и нощта, която бе прекарала е астронавта. Сега нейната сестра — близначка му създаваше не по-малко проблеми.