— Мистър Хенкок — каза раздразнено той.
— Да, сър?
— Завършихте ли проучването за Мелина Лойд?
— Все още не, сър. Исках да ви представя доклада си, когато събера всички сведения.
— Оценявам старанието ви — отвърна, подхвърляйки кокал на Хенкок, за да поправи грешката си от преди малко. — Но когато решите, че е завършен, искам незабавно да го прегледам. Настоявам да узная всичко за тази жена от деня, в който се е родила.
— Разбира се, сър. Ще се заловя за работа веднага щом повикам Мери. Сега ли желаете да вечеряте или по-късно?
— Ще позвъня, когато огладнея.
— Добре, сър.
Влезе в спалнята си и затвори вратата. Докато очакваше момичето, нервно закрачи, размишлявайки не за нея, а за Мелина. „Може би е същата развратница като Джилиън“, помисли си с презрение.
Никоя жена, колкото и подходяща да е, не си заслужаваше неприятностите, които си бе навлякъл с нея. Тя бе незначителна частица от великия му замисъл. Смешно бе да се бои, че Програмата ще загуби, ако Мелина Лойд не участва. Нито тя, нито която и да е друга на света би могла да й попречи. Никоя жена не бе в състояние да спре осъществяването й или дори да го забави.
Но гордостта не му позволяваше просто да я зачеркне и да забрави за нея. Неговата воля трябваше да надделее в необявената война помежду им. Ако се предаде, какво би говорило това за него? Какъв пример би дал на своите воини, които всеки ден срещаха препятствия при изпълнението на мисиите си? Щяха да загубят вяра в него, ако се разнесе мълва, че е бил победен от една обикновена жена. Държавни глави от цял свят се обръщаха към него за съвет и насърчение. Мъж с неговата власт не можеше да допусне да се разчуе, че е бил обезоръжен от жена. Отрицателните последици от подобна капитулация биха били чудовищни. Просто не биваше да позволява това да се случи.
Мелина Лойд бе отказала да приеме заслужената съдба на сестра си и се бе съюзила с ФБР. Заради нея бе принуден да пожертва Джем Хенингс, който бе ценна придобивка за организацията му. Изпитваше влечение към същия мъж, който бе провалил Джилиън. Трябваше да бъде изправена пред него, за да понесе наказанието си за тези прегрешения.
Едва след като се укроти и разкае за греховете си, щеше да й прости, да я благослови и да я направи член на семейството. Тогава щеше да приеме неговата благосклонност като дар. Разбира се. Коя жена би отказала да бъде сред избраниците му? Той щеше да властва над целия свят.
— Какво е това място?
Чийф бе платил на таксиметровия шофьор, който ги бе оставил сред дива пустош. Светлините на Далас едва проблясваха в далечината на север.
Толкова се бяха отдалечили от града, че шофьорът бе започнал да нервничи. Бързаше да се върне и гумите забоксуваха в чакълената настилка, когато рязко обърна и пое обратно натам, откъдето бяха дошли. Пътят, по който бяха свили от междущатската магистрала, се оказа задънен. Сега с Чийф стояха там, където свършваше.
Той хвана ръката й и почти я повлече към ръждясала тенекиена барака.
— Остави на мен да говоря.
— Добре. И без това нямам думи.
Постройката приличаше на огромен варел, разрязан на половина и обърнат с извитата част нагоре. В средата на свода висеше неонова лампа, която осветяваше циментираната площадка отпред, широка няколко метра.
Вляво се виждаше малка писта за кацане.
Зад тях бе пълен мрак.
Насреща им изскочи немска овчарка с оголени зъби.
— Чийф!
Дръпна ръката му и го накара да спре.
Точно в този миг някой излезе през тясната врата, изрязана в ламарината. Изтри ръце в стар червен парцал и примигна от силната светлина. Явно не му се сториха опасни, защото успокои кучето и попита:
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Аз съм, Кристофър Харт.
Омазнените ръце, които стискаха парцала, изведнъж застинаха. Небръснатото лице на непознатия доби учуден израз. Чийф пристъпи към осветената площадка, за да го види по-ясно.
— Мътните ме взели!
— Не знаех дали все още си тук и се занимаваш със същия бизнес.
— Бизнес ли? Нищо особено. Къде си пострадал?
Чийф не даде обяснение. Дори не излъга. Двамата останаха загледани един в друг няколко мига. После Чийф я представи:
— Мелина, това е Пакс Ройстън. Пакс, Мелина.
Човекът плахо кимна:
— Приятно ми е.
— На мен също.
Любезностите прозвучаха неуместно при тези обстоятелства. Това не бе следобедно парти, а и между двамата мъже се долавяше необяснимо напрежение.
Докато Пакс ги оглеждаше, тя не откъсна поглед от него. Беше облечен е работен гащеризон с цип отпред, изцапан със смазка. Лицето му бе сбръчкано като на дългогодишен пушач и навярно изглеждаше по-възрастен, отколкото бе в действителност.