Пакс хвърли поглед към пътя. Явно се чудеше с какъв превоз са се придвижили дотук.
— С парашути ли дойдохте?
— С такси.
— Такси? — повтори той с недоумение. — От Далас?
— Сам ли си тук?
— Само с Бандита. — Любопитно изгледа и двамата. — Ще влезете ли?
Осветлението вътре бе слабо в сравнение е неоновата лампа отвън. Бяха й нужни няколко мига, за да свикне. Върху голям варел бе поставен черно-бял телевизор, по който предаваха хокеен мач. Пакс намали звука, но остави замъглената картина. Кучето любопитно подуши дланта й, одобрително изскимтя, след което се оттегли до купата си с вода и шумно залочи.
Пакс каза:
— Плаши хората, но в интерес на истината — не става за пазач.
— За наш късмет.
Отвърна на усмивката й.
— Искате ли кафе?
— Самолет — каза Чийф и сложи край на безсмислената размяна на любезности. — Трябва ми самолет.
Всички самолети в хангара бяха в различен етап на ремонт. Очевидно Пакс бе прекъснал работата си по един от тях, когато бяха пристигнали. Точно над разглобения двигател висеше електрическа крушка в метална кошница. Частите бяха разпилени върху парче овехтял мокет е оръфани краища.
— С един двигател — каза Чийф. — Нищо специално.
— Докъде ще летиш?
— Имаш ли или не? — попита той, раздразнен от любопитството на Пакс.
— Да, имам един. Отвън, зад хангара.
— Става ли за летене?
— Ако си добър пилот.
Чийф му хвърли смразяващ поглед.
Пакс сви рамене:
— Става.
Странната враждебност между двамата й се струваше все по-осезаема. Чийф поиска от Пакс ключовете за самолета.
— Ще го огледам. — Пакс затътри крака към остъклена кабина, която навярно служеше за офис. Чийф се обърна към нея: — Сигурно ще се намери пакетирана храна. Купи някой сандвич и газирано, каквото смяташ, че ще бъде необходимо. И непременно иди до тоалетната. Ще кацнем за презареждане, но не много скоро.
— Заминаваме за Ню Мексико, нали?
Пакс донесе ключовете и картонче с номера на опашката.
— Вдясно от задната врата. Чудесен малък самолет. Току-що ремонтиран.
— Благодаря.
Чийф тръгна към другия край на хангара между самолетите и петната машинно масло и двамата с Пакс го проследиха с поглед. Задната врата се затвори с трясък след него. Пакс попита:
— Е, ще пийнете ли кафе?
— Не, благодаря. Но ще взема нещо за из път. Пакетирана храна и газирано, ако имате.
Поведе я към два автомата.
— Газираното е студено, но не зная колко пресни са тези неща — предупреди я той и посочи към целофанените пакети, окачени на кука в единия автомат. — Не си спомням кога за последен път го презаредиха.
Тя потърси в чантата си монети.
— Не се безпокойте. — Пакс отключи двете машини. — Вземете каквото желаете.
Докато избираше, сподели с него:
— Никога не съм летяла с Чийф.
— Няма за какво да се тревожите. Той е отличен пилот. Не съм виждал човек с по-остри инстинкти.
— Били сте заедно във военновъздушните сили?
— Може да се каже.
— Преди да се заловите със собствен бизнес, и вие ли работехте за НАСА?
Пакс леко се засмя:
— Не, госпожо.
— Но се познавате отдавна?
— От години не поддържаме връзка. — Посочи към автомата. — Тези ореховки не са лоши.
— Взех достатъчно — каза тя, разочарована, че не бе обяснил причината да не поддържат връзка е Чийф. За какво ли се бяха скарали? Заради жена? Самолет? Или между двамата бе възникнало съперничество кой е по-добър пилот? Може би Пакс не бе допуснат да участва в космическата програма и завиждаше на Чийф.
Пакс старателно затършува наоколо за торбичка и най-сетне намери една в кошчето за смет.
— Вчера напазарувах — обясни той, докато пъхаше сухата храна и кутиите газирано в полиетиленовия плик. — Най-вече кучешка храна. Този пес яде колкото кон.
Чуха задната врата да се отваря и токовете на ботушите на Чийф затракаха по бетонния под, докато се връщаше през огромния хангар.
— Изглежда добре — каза той на Пакс.
— Не бих те излъгал.
Чийф се обърна към нея и попита дали вече е ползвала тоалетната. Тя поклати глава.
— Върви. Трябва да се обадя на няколко души. После веднага тръгваме.
— Оттам. — Пакс посочи към една врата. — Но трябва да ви предупредя, че не е лукс.
Наистина не беше. По мивката и тоалетната чиния имаше петна от ръжда. Подът бе изцапан със смазка. По плаката на цял отбор голи жени в неприлични пози личаха безброй отпечатъци от мръсни пръсти. Още по-неприличен бе надписът на шкафчето за хартиени кърпи.
След като ползва тоалетната, тя изми лицето и ръцете си е оскъдния сапун. Когато неволно погледна към счупеното огледало над мивката, затаи дъх. По лицето и шията й имаше тъмни петна. Наведе се да ги разгледа по-отблизо. Засъхнала кръв. Кръвта на Джем. По косите й също бяха останали следи.