Потисна надигащия се в нея ужас, въздъхна дълбоко и наведе глава под чешмата. Водата бе леденостудена, но тя изтърпя, докато потече чиста струя, без розов оттенък.
Леко подсуши косите си с хартиени кърпи и ги приглади с пръсти, доколкото успя. Реши, че няма смисъл да губи време. Всеки опит да си придаде по-приличен вид би бил напразен. Трябваше да започне отначало. Сякаш бяха изминали векове, откакто бе взела душ в крайпътния мотел сутринта. Освен това нещата й бяха останали в наетата кола на паркинга пред дома на Джем.
Когато излезе, Чийф все още говореше по клетъчния си телефон. Забеляза мокрите й коси и навярно се досети защо ги е измила. Тя влезе в разхвърляния офис, където Пакс седеше на въртящ се стол. Бандита се бе сгушил до него, отпуснал глава върху бедрото му. Пакс галеше кучето по главата.
— Мисля, че затова не е свиреп — каза той с умиление и кимна към немската овчарка. — Разглезил съм го. Превърнал съм го в гален домашен любимец.
— Изградили сте приятелство, което се отразява добре и на двама ви.
Пакс махна с ръка към влажните й коси.
— Може би ще успея да намеря кърпа някъде тук.
— Бързо ще изсъхнат.
Огледа офиса и погледът й се спря на снимка на Пакс и някаква жена под неоновата табела на казино „Златен къс“ точно зад тях.
— Това мисис Ройстън ли е?
— Приятелката ми.
— Често ли ходите във Вегас?
— Луизиана е по-близо — отвърна той, имайки предвид казината в Босиър Сити. — Винаги когато намерим свободно време, отиваме там. Аз играя на зарове. Тя предпочита ротативките. — Докато говореше, не откъсна поглед от Чийф през паравана от матово стъкло. — Вие двамата…
Досети се за какво намеква и смутено поклати глава:
— Излизаше със сестра ми.
Пакс я изгледа изненадано:
— Така ли?
— Мм.
— Помислих…
— Не.
Пакс не каза нищо. Трудно бе да устои на недоверчивия му поглед и рискувайки да се издаде, извърна глава. Въпросът му я накара да си спомни как Чийф едва не я бе целунал на задната седалка на таксито. Толкова желаеш тази опасна, глупава и неуместна целувка!
Безсмисленият им разговор завърши с тези смущава реплики. Тя си даде вид, че съсредоточено разглежда картата на щата Тексас, която висеше на стената, а Пакс продължи да гали Бандита.
Четири минути по-късно Чийф приключи телефонните си разговори и се запъти към офиса, но спря на прага. Пъхна ръце в джобовете на джинсите си и извади три стодоларови банкноти, които хвърли върху бюрото на Пакс.
— Нямам повече в брой, а не искам да използвам кредитна карта.
Явно учуден, Пакс хвърли поглед към нея, но тя не се опита да измисли обяснение. Вслуша се в молбата на Чийф да остави на него да говори. Тук имаше нещо необичайно. Не знаеше какво, но се боеше да не изрече нещо, което би нарушило крехкото равновесие, и реши, че е по-добре да замълчи.
— Знаеш, че не съм измамник — каза Чийф на механика — Ще ти доплатя, когато върна самолета.
— Имам ти доверие.
— Дано е така, защото сега ще ти кажа нещо важно. — Направи дълга пауза, за да се увери, че е привлякъл вниманието на Пакс. — Вземи кучето и приятелката си и напуснете града тази нощ. Идете в Босиър Сити. Или във Вегас. Където и да е. Само се махнете оттук.
Бе изненадана, че Чийф е чул разговора им, докато говореше по телефона. Пакс се намръщи.
— Ще ми кажеш ли какво става, по дяволите?
— Не — спокойно отвърна Чийф. — Твърдиш, че ми имаш доверие. Надявам се да си искрен. Не задавай въпроси, просто направи каквото ти казвам. Разкарай се оттук. Веднага! Има голяма вероятност след малко да се появят двама типове и тежко ти, ако си все още тук.
Пакс го изгледа изпитателно и след миг каза:
— Не съм те виждал от години. Нямах никаква вест от теб. Сега се появяваш изневиделица посред нощ, приличаш на пребит хлапак, водиш красива жена в неугледен вид — извинявай, че изтъквам това, Мелина. Нахълтваш в хангара ми, правиш се на бог и наемаш самолет, за който не можеш да платиш. Накрая ми казваш да зарежа бизнеса си и да напусна града. Нима нямам право да попитам защо?
— Нямаш.
— Стига глупости! Кажи ми защо трябва да се връзвам на проклетите ти брътвежи.
Чийф дълго се поколеба, преди да отговори. Най-сетне процеди през зъби:
— Защото си ми баща и не искам да нося отговорност, ако с теб се случи нещо лошо.
Трийсета глава
Тъбайъс втренчи поглед в трупа на Джем Хенингс и изрече втора ругатня за тази вечер след онази, която бе изкрещял, когато Мелина Лойд му бе затворила телефона.