Лоусън каза:
— Ще ми се да пийна нещо.
Федералният агент мрачно се усмихна.
— Аз черпя. Веднага щом получим някои отговори.
Ако двамата трябваше да прекарат заедно повече време, навярно биха се намразили. Тъбайъс не бе виждал човек, който да се облича по-зле от Лоусън. Лоусън смяташе Тъбайъс за надуто конте. Тъбайъс бе привърженик на здравословното хранене и бе изключил от менюто си рафинираната захар и животинските мазнини. Лоусън лакомо поглъщаше сандвичи от заведения за бързо хранене — колкото по-мазни, толкова по-добре. Тъбайъс бе ценител на сценичните изкуства и имаше сезонен абонамент за балет, концерти и опера. Лоусън бе посетил само един концерт в живота си. На Уили Нелсън. На открито. Беше се прибрал у дома, изпохапан от комари.
Познаваха се едва от сутринта, но през този ден бяха преживели много и въпреки всички различия помежду си, се отнасяха един към друг с уважение.
Оставиха на съдебномедицинския екип да извърши оглед на тялото и излязоха в коридора, където Лоусън продължи разговора:
— Имам няколко отговора за вас. Портиерът даде точно описание на Мелина Лойд и Кристофър Харт. Дошли са да се видят с Хенингс не повече от петнайсет минути преди фалшивата тревога за пожар. — Надникна в бележника си. — Пристигнали са в девет и осем минути. Приблизителният час на смъртта е между девет и девет и петнайсет.
— Нима намеквате…
— Нищо не намеквам. Просто ви съобщавам фактите!
— Извинете, че ви прекъснах. Продължавайте.
— Хората, които живеят на този етаж, си спомнят как мъж и жена, отговарящи познайте на чие описание, крещели, че в апартамент „Д“ има пожар.
— Те са предизвикали суматохата.
— Така предполагам — каза Лоусън. — Ще повикаме експерт да установи траекторията на куршумите, но убиецът или е имал крила, или е стрелял от отсрещната сграда. Изпратих полицаи да претърсят покрива и всички стаи с изглед насам за улики, но се обзалагам, че няма да открият нищо.
— Професионален снайперист?
— Явно не става дума за обикновено престъпление от страст. Само дум-дум би причинил такива поражения на черепа — каза той. Имаше предвид куршум, който избухва при удар. — Двата са били изстреляни в бърза последователност. Един съсед твърди, че е чул изстрелите. Може два. Но толкова бързо един след друг, че са прозвучали като един. Първият куршум е разбил стъклото. Открихме го. Сплескан е и дори и да намерим оръжието, в което се съмнявам, едва ли ще можем да докажем, че е изстрелян от него. Другият все още е в пихтията, която до днес е била мозъкът на Хенингс. Това е дело на опитен стрелец. Знаел е какво върши и е имал достатъчно кураж. Не се е страхувал, че ще бъде заловен.
Тъбайъс уморено разтри скулите си.
— Става все по-интересно, нали? Мислите ли, че Мелина Лойд и Кристофър Харт са видели стрелеца?
— Отново се съмнявам. Но са били тук, когато Хенингс е бил очистен. Настолната лампа е изключена — обясни детективът. — В апартамента няма друго осветление. Дори експерт с обектив за нощно виждане трудно би улучил толкова точно, по-малко от секунда след като е разбил прозореца, ако в стаята е пълен мрак. Освен това едва ли Мелина и Харт са разговаряли с Хенингс на тъмно. Значи някой е изключил лампата. Със сигурност не е бил Хенингс. И определено не той се е избърсал с хартиени кърпи.
Тъбайъс се замисли.
— Прозорецът се пръсва, Хенингс е прострелян, някой от тях изключва лампата, а после създават суматоха, за да се измъкнат безопасно.
Лоусън каза:
— Така изглежда. Няколко души си спомнят, че са ги видели да излизат навън, но след това — нищо. Изчезнали са.
— Никой от двамата не отговаря на клетъчния си телефон.
— Оставили са кола в гаража долу. В багажника има две чанти. Очевидно едната е на Харт, а другата — нейна. Вътре има нови дрехи. Все още с етикети. — Осведоми Тъбайъс, че са се свързали с продавачка от „Неймънс“, която признала, че през деня е изпълнила поръчка на Мелина Лойд. — Описах якето, което намерихме тук, до трупа на Хенингс. Тя го е изпратила. Вече не изглежда толкова ново.
— Пътуват без багаж.
— Зарязали са го. Проверяваме откъде е колата, с която са пристигнали. Не е нейната. На Харт беше прибрана от паркинга пред един нощен клуб.
Тъбайъс плъзна ръка по лицето си. При предварителния оглед в клиниката не бе открито нищо съществено за Дейл Гордън, освен че е имал необходимите умения и възможността да подменя пробите. Нямаше доказателства, че го е вършил. Тъбайъс бе възложил на Патърсън да издири донорите.
Патърсън бе приел задачата с гримаса на отвращение.