— Катлийн Ашър.
— Досега не съм засякла връзка, но се обзалагам за онзи уикенд на Чизъпийк, че ще открия. Впрочем изчезването на мистър и мисис Хенингс и психотерапевта все още е неизяснен случай в Колорадо. След случилото се Хенингс демонстрирал колко много скърби. Разхленчил се пред местни журналисти: „Злочестият аз. Загубих родителите си. Сестричката ми избяга, за да се присъедини към религиозна общност.“ Дрън-дрън. Обърнете внимание, че не нарича религиозната организация секта.
— Излишно е да питам, нали?
— Храмът на брат Гейбриъл.
— Люси?
— Какво?
— Искам да бъдеш майка на децата ми. — Преди Люси да се опомни и да успее да каже нещо, той затвори. — Лоусън!
Детективът дотича в коридора. Досега Тъбайъс не го бе виждал толкова въодушевен.
— Ще настръхнете, когато чуете чий номер е записан в паметта на телефона на Хенингс.
Тъбайъс широко се усмихна:
— Имам далеч по-интересни новини за вас.
— Трябваше да ми кажеш.
Откакто бяха излетели, Мелина не откъсваше укорителен поглед от Чийф. Беше описал голям кръг над града между Лав Фийлд и летището Далас — Форт Уърт, като бе поел на изток и бе достигнал далеч на север от метрополитена, преди да завие на запад.
Едва след половин час се отдалечиха от светлините на предградията. Сега малките градове проблясваха под тях като лъскави украшения върху черен плащ. Нощта бе съвършено ясна. Лунният сърп бе толкова тънък, че едва се забелязваше, а звездите изглеждаха невероятно ярки.
Докато насочваше самолета, бе лесно да си дава вид, че не забелязва съсредоточения й поглед. Но не можеше да не обърне внимание на откровения й упрек.
— Какво трябваше да ти кажа?
— Не се прави на наивен, Чийф.
— Не беше от значение.
— Може би, но е интересно.
— Посочи ми една причина защо.
— Първо, баща ти е бял.
— Това не е тайна. Дори Дейл Гордън се е досетил, че съм кръстоска. Виждала ли си някога чистокръвен индианец със сини очи?
— Защо си толкова докачлив?
— А ти защо си толкова любопитна?
— Защо не го харесваш?
— Господи, няма ли да ме оставиш на мира?
— Вземи си малко чипс.
— Какво?
— Картофен чипс.
Отвори един пакет и му го подаде. Когато я погледна озадачено, тя вяло се усмихна.
— Няма повече да любопитствам.
Чийф пъхна ръка в пакета и натъпка шепа чипс в устата си. Беше изразходвал доста енергия, откакто бе успял да погълне няколко хапки чийзбургер.
Мелина хрупаше ту чипс, ту кучешки бисквити.
— Интересна комбинация — отбеляза той.
— Гладна съм.
— Добре. Но ако отново ти се доповръща, имай предвид, че този път не мога да отбия.
— Нямаш ли торбички?
— Това не е полет първа класа. — Двамата се усмихнаха. Чийф посочи към устата й. — Имаш троха. — Тя облиза крайчеца на устните си. — От другата страна.
Пое прашинката картофен чипс с върха на езика си и това му се стори невероятно възбуждащо.
Чийф извърна глава. Погледна към таблото. После навън. Търсеше нещо, което да отвлече вниманието му от неустоимото й привличане.
— Какво друго имаме за хапване?
— Да видим. Пуканки с привкус на сметана и чесън.
— Мили боже!
— Не искаш ли?
— Предпочитам космическа храна.
— Нямаме такава. — Тя затършува по-дълбоко в пакета. — Шоколадови дражета с фъстъци, които не бих ти препоръчала. Изглеждат престояли. Царевични пръчици с аромат на печено. Повярвай ми, това беше най-доброто, което намерих.
— Вярвам ти. Спирам се на няколко от твоите кучешки бисквити.
Подаде му кутията. Когато й благодари, погледите им отново се срещнаха.
— Какво ти е сторил Пакс, та го мразиш?
— Не го мразя.
— Аха. Значи съм си въобразила, че се държиш враждебно с него.
— Той ни намрази.
Мелина престана да разпитва, но изражението й издаде, че е интерес очаква да продължи. Чийф заговори с неохота:
— Пакс служел във военновъздушните сили. Бил разпределен в Холоман. Майка ми работела като цивилна служителка в базата. Била симпатична. Дребничка. Предполагам, че е било ново преживяване за него да има хубава приятелка — индианка. Както и да е, оженили се няколко месеца след запознанството си и аз съм се родил преди първата им годишнина. Известно време бяхме щастливо семейство. Най-ранните ми спомени са от едно авиошоу. Беше там, в базата. Помня как баща ми се хвалеше с мен пред приятелите си. Един от тях ми даде дъвка — първата, която съм дъвкал в живота си. Беше от онези, квадратните е подсладител, които се купуват от автомат. Позволи ми сам да избера цвета. После баща ми ме заведе да разгледаме изложение на самолети и обясни колко високо лети всеки от тях, колко бързо може да се движи. Помислих си, че щом моят татко знае всички тези неща, значи е най-умният човек в целия свят. Качи ме на раменете си, за да виждам над тълпата. Отначало бях изплашен, но той сложи ръце на коленете ми, за да ме придържа. Каза ми да се хвана за косите му. Сигурно адски съм го скубал, но не се оплака. Тогава мислех, че ме обича. Както и нея.