Замълча тъкмо навреме, за да не го сметне за пълен глупак. Не обичаше да се впуска в спомени, особено за детството си. Мелина го принуждаваше да се връща към преживявания, които съзнателно бе загърбил.
За човек е неговата професия бе лесно да избягва сантименталностите. С години се бе обучавал да реагира машинално в трудни ситуации. Предполагаше, че е успял да пренесе това умение и в личния си живот. Доверяваше се на инстинктите си, без да допуска каквито и да е емоции да повлияят на трезвата му преценка.
Лесно бе да контролира ума си. Далеч по-трудно бе да се справи с чувствата. Преодоляването на емоционални проблеми не бе за страхливци.
— Има ли още безалкохолно? — раздразнено попита той.
Тя отвори кутия „Маунтин Дю“ и му я подаде.
— Какво те накара да промениш мнението си? Искам да кажа, да решиш, че Пакс не ви обича.
— Мислех, че си различна в това отношение.
— От кого?
— От другите жени. Жените обичат да говорят. Да обсъждат. Анализират. Коментират. Искат да знаят какво кара хората, особено мъжете, да постъпват по определен начин.
— Защото сте толкова интересни.
— О, благодаря, госпожо! — провлачено каза той.
— Спокойно, каубой. Имах предвид мъжете изобщо. Мисленето ви, реакциите ви. Предполагам, защото са различни от нашите. Тези различия ми се струват интригуващи.
— Значи ни харесваш?
— Много.
— Нима? — Обърна се към нея. — Кога е любимото ти време за правене на любов?
— Когато съм в настроение.
— А сега не си, а?
Смръщи вежди и го изгледа строго.
— Добре тогава — каза той. — Да поговорим за политика. Какво е мнението ти за кувейтската поза?
— Стар виц, Чийф.
— Чувала ли си го?
— „Харесва ми, но партньорът ми казва, че му запарва на лактите“ — цитира тя ключовата реплика.
— Мислех, че го знаят само военните.
— Разчул се е.
— Всъщност коя е любимата ти поза?
Изражението й остана спокойно. Той помръдна вежди, за да я накара да се усмихне, но тя не отстъпи. За нищо на света не би допуснала да се изчерви или смути от закачливото му бърборене.
Чийф въздъхна с примирение:
— Какъв беше последният ти въпрос?
— Какво те накара да мислиш, че Пакс е престанал да ви обича?
— Мисля, че му омръзнахме. Беше механик на самолети. Не можеше да пилотира, защото имаше проблеми с равновесието, но подготвяше изтребители за изпитателни полети в пустинята. Често се налагаше да отсъства дълго. „Секретна операция. Военна тайна.“ Това бе обяснението му защо през повечето време е неоткриваем. Една вечер, когато случайно си беше у дома, чух майка си да плаче. Обвини го, че си има любовница. Не зная дали наистина е имал, но оттогава не спяха в една стая и предполагам, че е било вярно. Отношенията им все повече се влошаваха. Навярно за да успокои собствената си съвест, баща ми започна да подхвърля злобни намеци за цвета на очите ми. Може би си забелязала, че неговите са кафяви. „Как е възможно двама родители е тъмни очи да имат синеоко дете, особено с толкова много индианска кръв?“ Тези завоалирани обвинения в изневяра, които бяха напълно неоснователни, съсипаха майка ми. Търпението й се изчерпа. Сигурен съм, че той целеше именно това. Накрая се разведоха. Когато получи своето, баща ми се завърна в Тексас, където е отраснал. Идваше в Ню Мексико да ме вижда, когато може. Но докато бях юноша, посещенията му станаха все по-редки. Опитваше се да започне този частен бизнес буквално от нулата и твърдеше, че не може да се освободи дори за няколко дни. Естествено винаги намираше време да ходи в Лае Вегас. Едно лято майка ми предложи да прекарам две седмици при него. Сигурно е трябвало да му извие ръцете, за да го убеди да ме покани, но го направи и аз отидох. Дотогава баща ми бе имал няколко връзки и живееше с поредната си приятелка. Като всяко дете на разведени, очаквах да стане чудо и родителите ми да се съберат. Намразих онази Бетси, Беки или Бети — не помня как се казваше. В интерес на истината, държането ми бе непоносимо. Бях около тринайсетгодишен. Себичен. Нагъл. Вечно недоволен. Един следобед тя се ядоса, защото бях сложил крака на масичката, след като няколко пъти ме бе помолила да не го правя, и каза: „Зная, че майка му е индианка, но, за бога, нима не го е научила на елементарни маниери?“ Побеснях и се развиках: „Млъкни!“ Погледнах Пакс. Очаквах да ме подкрепи. „Кажи й. Кажи й да не говори така за майка ми.“ А той само сви рамене и каза: „Е, Крис, тя наистина е индианка.“ Изведнъж осъзнах, че баща ми вече не ме представя на приятелите си и не се хвали с мен, както преди години на онова шоу. Бях сред най-изявените спортисти в училището си, член на ученическия съвет, на скаутската организация, а в дома му нямаше дори една моя снимка. Сякаш не искаше нищо да му напомня, че ние с майка ми съществуваме. Казах и на двамата да вървят по дяволите, събрах багажа си и заминах още същата вечер. Прекарах часове на автогарата, докато тръгне автобус на запад. По пътя се заклех да се отрека от него, както той от мен. Дори официално смених фамилията си с моминското име на майка си. Не желаех нищо да ме свързва с него. Все още не желая. Ако тази вечер не бях отчаян, не бих го помолил за услуга.