Кой бе поръчал убийството на Джилиън? Брат Гейбриъл? Нима зад Програмата се криеше така нареченият „божи човек“, както твърдеше Джем? Дали наистина бе създал мрежа за генно инженерство и нищо не подозиращи жени бяха използвани като животни за разплод, човешки инкубатори?
Струваше й се твърде чудовищно и все пак не бе неосъществимо. Колко ли жени и бебетата им бяха пожертвани в името на тази „програма“? Детето на семейство Андерсън? Може би. Джем бе казал: „Бихме искали отново да я използваме.“ Имаше предвид Кейдънс Андерсън.
Потръпваше всеки път, когато си спомняше за смразяващата усмивка на Джем и признанието му, че Програмата се нуждае от нея сега, след загубата на Джилиън. Откакто бе чула това, към отмъщението за убийството на сестра й се бе прибавила и друга цел. Все още то бе главното, но сега знаеше, че трябва да спаси себе си.
Чийф я изтръгна от унеса й, когато призна:
— Аз също едва държа очите си отворени.
— Не звучи много обнадеждаващо за пътничката ти, когато трябва да приземиш самолет.
Той се усмихна широко:
— Лесна работа.
— Искаш ли якето си?
— Задръж го.
Беше доволна, че не се налага да го свали. Приятно й бе да седи, сгушена в него, да усеща допира на меката кожа и да долавя неговия аромат.
Бяха спечелили час време, когато бяха навлезли в планинската часова зона, и навън все още бе тъмно. Под тях нямаше светлини или нещо друго, по което да се ориентира.
— Чийф, каза, че почти сме стигнали. Къде?
— Там, напред.
— Град ли има?
— Писта за кацане.
— Като на Пакс?
— Не толкова удобна.
И това не прозвуча много обнадеждаващо.
— Очаква ли ни някой?
— Съобщих за полета. Ще ни посрещнат. Докато ти забавляваше Пакс, уговорих всичко по телефона.
— Не съм… Виждаш онова възвишение, нали?
— Какво възвишение? Мелина, пошегувах се — каза той, когато долови ужаса в очите й. — Виждам го. Зная какво правя.
— Разбира се. Извинявай.
Все пак, когато малкият самолет почти докосна билото на планината, тя едва се сдържа да не скочи, сякаш това би помогнало да избегнат удар. Въздъхна с облекчение, щом се отклониха. След това рязко се спуснаха наляво.
— Чийф!
— Твърде стръмно е, за да го прескочим наведнъж. Просто кръжа. Мисли си за ястреб.
Опита се да си представи хищната птица, рееща се с въздушните течения, но не можа да престане да мисли за отвесната скала, която й се струваше толкова близо, че би могла да протегне ръка и да я докосне.
— Ето светлините — каза Чийф.
Две редици лампи очертаваха тясна писта.
— Прав си, близо сме — съгласи се тя.
Спокойно и умело Чийф описа широка спирала в котловината между стръмните планински склонове. Постепенно намали височината и самолетът сякаш се отърка във върховете на дърветата. Плъзнаха се към пистата и след няколко секунди се приземиха. Мелина не бе преживявала по-гладко кацане, с какъвто и да е самолет.
— Добра работа — каза тя с пресипнал глас.
— Благодаря.
Влязоха в малкия хангар. Той изключи двигателя. Перката постепенно престана да се върти и настъпи тишина. Чийф я погледна. Тихо призна:
— Направих малка каскада.
— Забелязах.
— Исках да те впечатля.
— И успя.
— Поне се увери, че няма от какво да се боиш.
— Не се боях. Наистина.
— С мен си в безопасност, Мелина.
Дълго остана загледана в лицето му, след което прошепна:
— Не, Чийф. С теб съм в опасност.
— От какво?
— От…
Отговорът й бе прекъснат от силно почукване по стъклото. Двамата не бяха забелязали, че някой се е качил на крилото, за да стигне до вратата, която бе от нейната страна. Изненадана, тя бързо извърна глава и едва не подскочи от уплаха, щом зърна лицето срещу себе си. Бе осветено от фенерче и изглеждаше зловещо.
Под обтегнатата белезникава кожа изпъкваха остри скули. Очите приличаха на малки процепи, а устата — на тесен разрез между две дълбоки бръчки, които се врязваха от орловия нос до брадичката. Косите на непознатия бяха леко оредели в средата на темето, а от двете страни се спускаха сиви плитки, дълги почти до кръста му.
Погледна Чийф.
— Харт?
Тя проследи погледа на индианеца и извърна глава. Навярно доловил недоумението й, Чийф каза:
— Успокой се, Мелина. Няма да ни скалпира. — Мрачно добави: — Почти съм сигурен.
Но пет минути по-късно той се убеди, че е станало преплитане на линиите, настъпила е бъркотия и силата, управляваща съдбата му, добре се забавлява за негова сметка. Никога по време на трите си мисии в Космоса не бе изпитвал толкова силно чувство за нереалност.