Придружителят им мълчеше, сякаш бе ням. Дори не се представи. След като се бе уверил, че те са двойката, която е изпратен да посрещне, сухо им бе наредил да слязат. Беше се спуснал заднишком по стъпалата, вградени в крилото на самолета, след което се бе отдалечил да угаси светлините на пистата. Не бе помогнал на Мелина и не им бе предложил да използват фенерчето му. Когато го настигнаха, вече бе седнал зад волана на пикапа и бе включил двигателя.
Местността бе неравна, отдалечена и пуста. Вятърът свиреше през множеството пролуки в купето и голямата дупка на пода, в която Мелина внимаваше да не падне, като държеше краката си свити встрани и притиснати към неговите. Седеше, заклещена между него и шофьора, и потръпваше от щипещия студ, от който коженото му яке не можеше да я предпази. Индианецът като че ли улучваше всяка вдлъбнатина по пътя. Пикапът подскачаше върху камъните и Чийф усещаше мъчителна болка в гърба. Челюстта му бе изтръпнала от непрекъснатото стискане на зъби.
Всеки опит за разговор би бил напразно усилие. Трябваше да се надвикват с оглушителното бучене на двигателя и свистенето на вятъра, който пронизваше кабината. Пътуваха в напрегнато мълчание.
След четирийсет минути, които му се сториха часове, се изкачиха по един хълм и на слабата утринна светлина забелязаха в подножието постройка. Чийф изпита облекчение, но оптимизмът му бързо изчезна. Не бе възможно това да е крайната им цел. Къщата бе невзрачна, а пикапът, паркиран пред нея — твърде стар.
Но шофьорът натисна спирачката, за да забави и сви по кална пътека, обградена с камъни, които бяха жалък опит за благоустрояване на мястото, което далеч не би могло да се нарече красиво.
Чийф се наведе пред Мелина и извика на индианеца:
— Сигурен ли сте, че сте разбрали правилно инструкциите? Знаете ли къде трябва да ни откарате?
— Тук.
Чийф погледна Мелина, сви рамене и лаконично повтори:
— Тук.
Пикапът рязко спря на сантиметри от стъпалата към входната врата на къщата. Шофьорът зачака с включен двигател.
— Предполагам, че трябва да слезем — каза Мелина.
— Мисля, че си права. — Чийф скочи от кабината и й подаде ръка. — Благодаря — каза той на шофьора, който включи на скорост и потегли, преди вратата да се затвори.
— Мистър „Чешит“ — промърмори той и размаха ръка пред лицето си, когато след пикапа се вдигна облак прах.
— Джед рядко говори.
Едновременно се обърнаха натам, откъдето прозвуча гласът. На прага на отворената врата се открои силуетът на Декстър Лонгтрий.
Трийсет и втора глава
Чийф побутна Мелина напред. Докато изкачваше стъпалата, тя не откъсна поглед от Лонгтрий.
— Мелина Лойд, това е вожд Декстър Лонгтрий.
— Приятно ми е, вожд Лонгтрий.
— Добре дошли, мис Лойд.
— Моля ви, наричайте ме Мелина.
— Заповядайте. — Отдръпна се да й стори път и тя влезе. Чийф спря на прага, за да се ръкува с Лонгтрий.
— Благодаря ви. Когато се обадих, имахте пълното право да ме пратите по дяволите.
На строгото лице на възрастния домакин се появи усмивка:
— Е, имате време да поправите грешката си.
Подкани Чийф да влезе. Лампа със странна форма осветяваше средата на стаята, но ъглите оставаха тъмни. Мебелите, които Чийф успя да различи, бяха стари, с протрита тапицерия. Най-уютното кътче бе до камината, в която тлееше слаб огън. Мелина веднага застана там и протегна пръсти към топлината.
— Хм. Приятно е.
Обърна се с гръб към огъня и потърка ръцете си.
— В хладни утрини като тази се будя със схванати стави — каза Лонгтрий. — Огънят помага.
Мелина му се усмихна и той отвърна, което накара Чийф да изпита наивна юношеска ревност, точно както когато я бе видял да бъбри приятелски с Пакс.
— Не желаем да ви създаваме притеснения — каза той и се приближи към огъня. И към Мелина.
— Не се тревожете, полковник Харт — успокои го Лонгтрий. — Писано бе да се срещнем отново. Очаквах ви.
— Очаквали сте ме? Самият аз допреди няколко часа нямах представа, че ще пътувам до Ню Мексико. Как е възможно да сте знаели?
Лонгтрий му хвърли дълъг, неразгадаем поглед и попита дали са гладни.
— Много — откровено призна Мелина.
Даде им знак да го последват. Мелина тръгна след него без колебание. Чийф ги следваше на крачка. Не желаеше твърде много да се сближава с Лонгтрий. Когато бе осъзнал, че се налага да дойдат в Ню Мексико, за да разберат каквото могат за брат Гейбриъл и организацията му, при това възможно най-бързо и незабелязано, се бе запитал дали познава някого в този щат, който би могъл да им помогне.