— Като прегрешението на Джилиън с мен — мрачно добави Чийф. — Брат Гейбриъл проповядва установяване на нов световен ред. Според мен това се връзва с плана за създаване на деца по този начин и обяснява защо той държи зачеването им да бъде строго контролирано и майките да нямат контакти с други мъже.
— Сигурна съм, че ако Джилиън беше заченала и бе останала с Джем по време на бременността си, детето й щеше да бъде отвлечено, също както синът на семейство Андерсън — каза Мелина на Лонгтрий. — Знаем, че Джем не искаше да разговарям с ФБР.
— Отначало мислех, че заповедта да бъдем принудени да замълчим е на Хенингс — сподели Чийф. — Но след като видях какво стана с него… Опитът ми на военен ме кара да предположа, че нарежданията идват направо от върха.
След минута размисъл Лонгтрий попита:
— Каква е целта на тези отвличания?
— Именно това дойдохме да открием — каза Чийф. — Комплексът на брат Гейбриъл е сравнително близо. Какво знаете за него?
— Храмът се намира на около двеста километра. Това, което съм чувал за онзи човек, не е добро. — Изражението на Лонгтрий стана още по-мрачно. — Той — или по-скоро организацията му — е прогонила едно от племената от земята му. Искал планината им. Отказали да продават. Мисля, че са принудили вожда да продаде земята зад гърба на хората си.
— Как?
— Това, което зная със сигурност, е, че вождът е имал две дъщери. Красиви, възпитани млади жени. Твърдеше се, че едната се е самоубила малко преди баща й да отстъпи и да продаде земята.
Мелина внезапно го прекъсна:
— Твърдеше се?
Лонгтрий многозначително сви рамене.
— Това беше официалното заключение. Някои го оспорваха. Другата дъщеря на вожда прекъснала всички връзки със семейството и приятелите си и избягала, за да стане последователка на брат Гейбриъл. Последното, което чух за нея, бе, че живеела в Храма, който е построен точно върху земята, отнета от племето й. Мнозина гадаеха доколко брат Гейбриъл е отговорен за тази двойна трагедия. Но съвпаденията са твърде натрапчиви.
Чийф погледна към Мелина.
— Мисля, че това копеле е по-голям дявол, отколкото предполагахме.
Тя попита Лонгтрий дали смята, че хората са държани в комплекса против волята си.
— Съмнявам се, че са затворници там. Но въздействието върху съзнанието на човека може да бъде по-силно от окови.
— Имало ли е някога разследване за брат Гейбриъл? — попита Чийф.
— Имате предвид полицейско? — Възрастният човек поклати глава: — Не, доколкото зная. Държавната и местната полиция не го закачат. Той е почтен гражданин, който плаща данъците си и спазва закона, федералните не искат да си имат работа с поредния чудак, превърнал се в идол.
— Освен това брат Гейбриъл съветва поклонниците си да бъдат добри граждани — замислено отбеляза Мелина. — Не е настроен против правителството. Поне не явно.
Чийф забеляза, че дори докато говореше, очите й бяха затворени и разтриваше слепоочията си. Изглеждаше така, сякаш няма сили да стои будна.
— Преди да проникнем в Храма, имаме нужда от малко почивка.
Тя го погледна:
— Добре съм.
— Но не и аз. Има ли къде да поспим няколко часа? — попита той Лонгтрий.
Чийф остана в кухнята, докато Лонгтрий показа на Мелина къде може да си почине. Когато домакинът се върна, той стоеше до мивката и заливаше изцапаните съдове с гореща вода.
— Не се безпокойте, полковник Харт.
— Чийф. Това е най-малкото, което мога да направя. За няколко минути разчистиха всичко от масата и накиснаха съдовете.
— Ще ги измия по-късно — каза Лонгтрий. — Искате ли още чаша кафе?
— Не, благодаря. Трябва да опитам да поспя малко.
Но не се отправи към вратата за другите стаи в къщата, а се върна на масата. Лонгтрий седна срещу него и зачака да излезе.
Чийф се смути, когато срещна погледа му.
— Къщата ви не е това, което очаквах.
— Защо?
Чийф обходи с поглед кухнята:
— Представях си…
— Нещо по-луксозно.
— Мислех, че сте доста заможен човек.
— Идеята беше на Джордж Абът.
— Разбирам — каза Чийф, въпреки че не бе сигурен.
— Джордж искаше да ви направим добро впечатление. Смяташе, че ще ви предразположим по-лесно, ако не изглеждаме така изпаднали в нужда. Изтегли от спестяванията ни, за да ми купи онзи нов костюм. Излишен разход. Къде бих се появил с него? — Отново се усмихна. — Може би на погребението си.
— С какво изкарвате прехраната си?
— Завършил съм право, но клиентите ми са бедни. Имам малко добитък.