— Както знаете, някои команчи изпитвали недоверие към Куана, защото бил наполовина бял — продължи Лонгтрий. — Не били съгласни да възприемат начина на живот на белите. Ако се присъедините към нас, естествено ще бъдете критикуван от някои индианци. Но коя обществена фигура няма опоненти? Лично аз бих казал, че смесената ви кръв е предимство. Както за Куана Паркър.
След миг размисъл Чийф каза:
— Ще помисля.
— Това е единственото, което искам да ми обещаете.
— И не очаквате отплата за гостоприемството си днес?
— Не бих ви имал доверие, ако такава дребна услуга можеше толкова лесно да ви накара да вземете важно решение. — Поседяха мълчаливо известно време, в което само тиктакането на часовника нарушаваше тишината. Когато Лонгтрий заговори отново, смени темата. — Джилиън, близначката — харесвахте ли я?
Възрастният индианец го прониза с поглед, сякаш очакваше пълна откровеност. Чийф призна:
— Да, много.
Лонгтрий кимна с разбиране и отново смени темата:
— Какви са плановете ви по-нататък?
— Ще отидем в Храма и ще застанем срещу брат Гейбриъл.
Лонгтрий се намръщи:
— Не мисля, че ще бъде толкова просто. Чувал съм, че има охранителни системи. С камери и всичко останало. Как възнамерявате да проникнете?
— Някаква идея?
— Местният шериф се казва Макс Ричи. Съдейства на полицейските сили в резервата. Изглежда разумен човек. Бихте могли да се обърнете към него.
— Благодаря за съвета. — Чийф стана и се протегна. — Капнал съм. Ако ме извините, трябва да поспя. Имате ли нещо против да взема душ?
— Попитайте Мелина. В банята се влиза през спалнята.
— Добре.
— Скоро ще изляза по работа и ще се върна едва следобед. Чувствайте се като у дома си.
Чийф осъзна, че прочувствените изрази на признателност биха го смутили, и каза само:
— Благодаря за всичко.
— Моля.
Докато прекрачваше прага, Лонгтрий извика след него, като за първи път го нарече Чийф, а не полковник Харт. Той се обърна.
— Да?
Старецът каза:
— Куана Паркър не се е отказал от всички обичаи на команчите. Въпреки общественото неодобрение, практикувал е полигамия.
Чийф повдигна леко рамене с недоумение.
— Явно съплеменникът ти е смятал, че е възможно човек да бъде влюбен едновременно в две жени. Хрумна ми, че може би за теб ще бъде облекчение да знаеш това.
Трийсет и трета глава
Той почука на вратата.
— Влез.
Мелина бе наведена и подсушаваше косите си с кърпа. Беше само по сутиен и бикини и гледката на толкова гола плът накара Чийф внезапно да затаи дъх.
— Извинявай, стори ми се, че каза да вляза.
С рязко движение тя изправи гръб и отметна влажните кичури от лицето си.
— Какво чудно има? Реших, че щом си видял Джилиън…
— Все едно съм видял теб.
— Точно така. Освен това виждал си бельото ми.
Да. Точно така. Но изглеждаше адски различно върху тялото й, отколкото, окачено на шината в банята. Зяпна като ученик. Гърдите й издуваха чашките на сутиена, а зърната им се открояваха под дантелата е цвят на слонова кост като тъмни сенки. Спря погледа си малко под пъпа й, където за първи път я бе докоснал с устни. Не, не нея, по дяволите! Джилиън.
— Чийф, добре ли си?
Не, не беше. Сърцето му биеше неудържимо и устата му бе пресъхнала.
— Да.
— Хей, аз съм — от плът и кръв.
— Няма спор.
— Но гледаш така, сякаш си видял призрак.
Права бе. Имаше натрапчивото чувство, че нещо в живота му се повтаря. Тежък случай на „deja vu“, както се казва на френски. Като се изключи синината на ключицата й, където се бе ударила в касата на вратата при схватката с мнимия Тъбайъс, тя изглеждаше точно като Джилиън. Във всяко отношение. Толкова приличаше на нея, че за няколко секунди събуди хиляди еротични спомени.
Беше плъзнал длан по съвършената извивка на ханша й. По кожата й имаше нежен мъх като по кора на праскова. Тази извивка бе особено чувствителна към допир с устни. Когато я бе докоснал там, бе издала тих стон на възбуда.
— Извинявай. — Едва се сдържа да не потърка очи като анимационен герой след фантастично видение. Но отмести поглед. Малко укорително каза: — Можеше да почука Лонгтрий. Как разбра, че съм аз?
— По стъпките ти. Забелязах го, когато вървеше през хангара на Пакс. Имаш характерна походка.
— Аха.
Навярно лицето му издаваше напрежение, защото тя продължи да го гледа смутено.
— Слушай, Чийф, ако съм те накарала да се почувстваш неловко, съжалявам. Джилиън беше срамежливата близначка.
Спомни си как бе застанала пред него и съблазнително бе свалила роклята си. Промълви с пресипнал глас: