Не бе чул Декстър Лонгтрий да пее, но почти половината от това, което казваше, бе забулено в тайнственост или бе трудно за разгадаване. Чийф бе сигурен, че старецът говори така, за да изглежда мъдър и да докаже връзката си с духовете. Лонгтрий искаше да прилича на шаман, който има дарбата да разгадава знамения.
— Глупости! — промърмори Чийф и с неохота отново нахлузи джинсите си. Беше човек на науката. Вярваше в това, което е доказано или което сам е видял и преживял. Предполагаше, че бълнуванията на Лонгтрий са породени от халюцинации. Може би не бе с всичкия си. Сам бе признал, че след смъртта на съпругата и сина си е бил малко луд. Може би за всичките тези години не бе успял напълно да възвърне разсъдъка си.
Все едно. Полковник Кристофър Харт не отдаде голямо значение на откровенията на стареца, макар и с толкова гордо и благородно лице, което бе очаровало Мелина.
Излезе от банята в мрачно настроение. Дори остави вратата да се удари силно в стената. Мелина не помръдна. Беше обул джинсите си, в случай че тя има нещо против да се настани до нея.
Нима нямаше право? Бе управлявал онзи самолет, докато тя спеше, сгушена на седалката си. През последните два дни животът му бе не по-малко застрашен от нейния. Защо да се свива на изтърбушения диван, когато удобното легло бе достатъчно широко и за двамата?
Когато легна до нея, тя не промърмори укорително. Дишането й остана равномерно и дълбоко. Не реагира и когато няколко пъти потупа по възглавницата си. Не даде никакъв признак, че усеща присъствието му и не го приема с безразличие.
Не знаеше дали да изпита облекчение или гняв.
— Заповядайте, господа. — Шериф Макс Ричи посочи на двамата посетители столовете срещу бюрото си. — Да ви почерпя ли с безалкохолно?
— Не, благодаря — отвърна Лоусън. — Току-що обядвахме. Задушено със зелени пиперки.
— Хареса ли ви?
— Вкусно е.
— Добре. Добре. — Шерифът зае по-удобна поза на стола си. С това сложи край на любезностите и показа, че е готов да разговарят по същество. — Не сте изминали пелия път от Далас, за да опитате местния специалитет. С какво мога да ви бъда полезен?
— Навярно си спомняте за телефонния ни разговор преди няколко дни? — попита Лоусън.
— Да. Във връзка с онова убийство.
— На Джилиън Лойд.
— Останах с впечатлението, че случаят е приключен. Знаехте самоличността на убиеца, нали? Когато се обадихте, казахте, че само доизяснявате някои подробности.
— Така беше.
Детективът повтори фактите, които Ричи вече знаеше.
— Както ви докладвах, детектив Лоусън, посетих Храма и разпитах за Дейл Гордън. Сетиха се за него, защото се е обаждал често и явно е бил душевно болен. Напълно превъртял. Мисля, че самоубийството му потвърждава това. — Озадачен, шерифът разпери ръце. — Тогава какъв е проблемът? Освен ако има нещо, свързано с това убийство, за което не сте подозирали.
— Доста неща, шериф Ричи.
Със сериозен тон и почти без да се увлича в подробности, специален агент Тъбайъс му описа положението.
Докато слушаше, Ричи бе обзет от ужас. Всяко следващо изречение се стоварваше като камък върху купчина, докато усети на плещите си планина от непосилна тежест. Още когато двамата непознати се бяха появили в участъка му без предизвестие, бе разбрал, че носят лоши новини. Детектив от отдел „Убийства“ в друг щат не би дошъл в Ламиза Каунти, придружаван от федерален агент от Вашингтон, ако не разследваха случай с национално значение.
Инстинктът бе подсказал на Макс Ричи, че в еднообразния му, подреден и балансиран живот ще настъпи разтърсваща промяна. Надяваше се да избегне пълен срив.
— Изследваме куршума, с който е бил убит Джем Хенингс — каза Тъбайъс. — Но едва ли има някакъв шанс да открием оръжието. Почти сме сигурни, че е изстрелян от професионалист.
— Наемен убиец? — попита Ричи.
— Вероятно — уклончиво отвърна Тъбайъс.
Лоусън взе думата:
— Хенингс е бил годеник на Джилиън Лойд. Дейл Гордън е работил в клиниката, където е била изкуствено оплодена в деня преди убийството. Хенингс е имал връзки с организацията на брат Гейбриъл, които сега проучваме по-задълбочено. Потвърди се, че Дейл Гордън често се е свързвал директно с Храма. — Изразително повдигна рамене. — Сам направете изводи.
Ричи застина за миг, след което извика:
— Нима намеквате, че брат Гейбриъл има нещо общо с тези три смъртни случая?
— Не.
Ричи не повярва на спокойния отрицателен отговор на федералния агент.