— Тогава защо сте тук?
— Защото някой друг смята, че брат Гейбриъл е замесен — каза Лоусън. — Сестрата на Джилиън Лойд. Близначка. Точно копие. Казва се Мелина Лойд. Била е с Хенингс, когато го застреляли.
Ричи замислено потърка долната си устна.
— Ако онзи Хенингс се е обвързал със сестра й е нечисти намерения, определено е имала мотив — цитира той по памет реплика от любимото си детективско шоу. — Сигурно сте помислили за това.
— Да, но случаят не е такъв. Хенингс е бил застрелян през прозореца от отсрещната сграда. Не го е убила тя, но е пряк свидетел. Искаме да я разпитаме, преди да е извършила някаква лудост.
— Например?
— Да нахълта в крепостта на брат Гейбриъл. Иска същите отговори, които търсим и ние — отговори Лоусън.
— Ние — мистър Лоусън, аз и вие, шериф Ричи — можем да действаме само в рамките на закона — обясни Тъбайъс — За съжаление мис Лойд няма подобни задръжки. Оказа се доста изобретателна личност. Успя да се укрие от нас и е движена от най-силния мотив на света. Отмъщение.
— Струва ми се, че и тя е откачила. Може би е също толкова опасна, колкото Дейл Гордън.
Тъбайъс категорично отрече с енергичен жест.
— Безспорно реагира емоционално, но е напълно с всичкия си. Друга жена, която е работила в клиника „Уотърс“, е била убита вчера следобед. Няколко часа след като е разговаряла с мис Лойд — добави той след дълга пауза, за да постигне по-силно въздействие. — Виждам, че сте шокиран, шериф Ричи. Имате право. Мис Лойд знае, че е надушила нещо и не мисля, че ще спре, докато не получи отговори. Няма да се откаже, докато не узнае цялата истина за смъртта на сестра си. С детектив Лоусън сме сигурни, че ще се появи тук.
— Вероятно много скоро — добави детективът.
Ричи въздъхна дълбоко.
— Веднага ще позвъня в Храма, но ако тя или някой друг се бе опитал да проникне там, щях да разбера. Охранителните системи са непробиваеми.
— Защо е това? — реагира Лоусън.
— Попитайте Джон Ленън. Или онзи дизайнер във Флорида. Брат Гейбриъл е известен в цял свят. Знаменитостите често стават мишени на побъркани нещастници, желаещи имената им да влязат в новините.
Тъбайъс замислено смръщи вежди:
— Сигурен ли сте, че това е единствената причина Храмът да бъде толкова строго охраняван?
— Каква друга може да има?
Федералният агент се наведе напред на стола си. Ричи забеляза, че на френските маншети на ризата му има монограми с инициали.
— Шериф Ричи, влизали ли сте някога в комплекса?
— Само два пъти. Втория беше преди три дни, когато разпитах брат Гейбриъл за Дейл Гордън.
— Как ви се стори?
— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид. — Тъбайъс го погледна настойчиво, а Лоусън сякаш бе готов да го разтърси с едрите си груби ръце, за да изкопчи информация. — Искам да кажа — в какъв смисъл? Впечатленията ми от мястото? Земите са безупречно поддържани, градите са…
— Общата атмосфера. Хората — прекъсна го Лоусън. — Видяхте ли някакви доказателства, че са държани там против волята си?
Ричи сухо се засмя.
— Шегувате се, нали?
Двамата втренчиха смразяващи погледи в него — като екзекутори с черни качулки.
Той плахо се усмихна и прочисти гласа си:
— Доколкото зная, за последователите на брат Гейбриъл е чест да живеят и работят там. Съревновават се за тази възможност. Трябва да я заслужат. Който изпълни някаква специална задача, получава място в Храма. Нещо подобно.
— Каква специална задача?
— Моля?
— Казахте, че последователят трябва да направи нещо за организацията…
— Добри дела. Благотворителност. Мисионерство. Нали всяка църква се занимава с това? За да печели точки?
Тъбайъс попита:
— Познавате ли някого, който е живял в Храма, но е напуснал?
— Не — честно отвърна той. — Не твърдя, че не се случва. Просто не ми е известно. — Погледна ги изпитателно. — Защо някой, който толкова се е старал да получи правото да живее там, би поискал да напусне? Не е ли все едно да избяга от рая?
Излязоха от участъка и отново се качиха в служебната кола. Тъбайъс седна зад волана. Лоусън бе впечатлен от авторитета на спътника си. Беше уредил да ги посрещнат на летището в Албъкърк, където веднага им бе предоставена кола. С нея бяха пътували до Ламиза, главния град на областта. С едно-единствено телефонно обаждане Тъбайъс постигаше всичко. Лоусън не би могъл да се сдобие дори с евтина химикалка, без да попълни формуляр.
— Какво мислите за Ричи? — попита Лоусън, докато потегляха.
— Трудно е да се прецени, но ми се струва, че не беше напълно искрен.
— И аз останах с това впечатление. Помисляше какво да ни каже и какво да премълчи.