— Може би от гордост. Не обича в района му да се навъртат аутсайдери и да търсят криминални елементи. Може би го приема като подозрение, че не върши работата си както трябва. Или…
— Или?
— Може би човекът ни каза цялата истина и ние просто си въобразяваме.
— Възможно — съгласи се Лоусън. — Търся скрити мотиви на всяка крачка. — След няколко мига отново заговори:
— От друга страна, може би Ричи е върл последовател и носи отговорност пред по-висша институция от областния съвет, държавата и федералните закони.
— Намеквате, че е възможно брат Гейбриъл да държи Ричи и другите местни пазители на реда в задния си джоб?
— Кой би могъл да каже докъде се простира влиянието му? Вече знаем, че има свои хора в Далас.
— И в Южна Дакота. Там се е замесил Хенингс.
— Мислите ли, че училищната медицинска сестра е приобщила Хенингс и сестра му към организацията и родителите им са били отстранени, за да не разкрият нещо?
— Някой носи отговорност за изчезването им.
— Подозирате брат Гейбриъл?
— Или ревностен последовател, работещ за него.
— С неговата благословия?
— Ужасяваща хипотеза, нали?
— Щом има хора, готови да убиват заради него… — Лоусън се обърна към Тъбайъс и изрече мислите си на глас: — Това означава, че когато Дейл Гордън е убил Джилиън Лойд, може да е действал по заповед от Храма.
— И това ми хрумна.
Лоусън се намръщи.
— Искам да се срещна очи в очи с онзи изрусен проповедник. Искам да разбера какво е намислил и залагам порция бифтек срещу бутилка скоч, че не е такъв светец, какъвто изглежда с красивото си лице и чаровна усмивка.
— Добра идея. Но не ям телешко.
Лоусън изсумтя.
Тъбайъс се засмя на подигравателната му гримаса и извади звънящия си телефон.
— Да, Люси, какво има? — Изслуша съобщението й, благодари й за новата информация и когато изключи, се обърна към Лоусън с усмивка: — Срещата очи в очи… ще се състои утре сутринта. Ще разговаряме лично с главния човек.
— Защо утре сутринта? Защо не отидем още сега…
— Нямаме сериозно основание. Не сме открили пряка връзка нито е Джилиън Лойд или Дейл Гордън, освен телефонните обаждания, за които вече е дал обяснение, нито с Джем Хенингс. Съгласил се е да ни приеме от учтивост и трябва да се отнасяме към него с уважение. Докато не получим онези проби от клиника „Уотърс“ и не докажем, че Гордън ги с подменял, всичко, с което разполагаме, са куп догадки. На този етап не знаем със сигурност, че спермата е била подменяна. Дори ако това се потвърди, нямаме нищо, което да свързва брат Гейбриъл с клиниката, освен един мъртъв последовател е доказани психични отклонения. В крайна сметка нямаме основателна причина да разпитваме изтъкнатия божи човек.
— Мамка му! — Ядосан, Лоусън прокара ръка по стърчащите си коси. — Зная, че сте прав. От гледна точка на закона, действате по правилата. Но инстинктът ми подсказва, че брат Гейбриъл е мозъкът на всичко това. — Прехапа устни за цяла минута. — А Мелина? Какво мислите?
— Че ще дойде тук, за да се изправи срещу него.
— Сигурен съм в това. — След миг извика: — По дяволите! Времето е всичко, нали?
— По-точно?
— Просто си мислех. Ако по-рано бях попаднал на тази следа в клиника „Уотърс“, щях да наредя да бъде извлечена проба от тялото на Джилиън Лойд. Била е изкуствено оплодена по-малко от двайсет и четири часа преди убийството.
— Ако ДНК-тест бе показал, че спермата не е на избрания от нея донор…
— Или на Кристофър Харт.
— … щяхте да разполагате с доказателство, че в клиниката е извършвана подмяна.
— Но вече бяхме открили убиеца — мрачно отбеляза Лоусън. — Нямаше никакви външни следи от сперма. Прободните рани бяха безспорната причина за смъртта и нямах основание да спра Мелина да откара тялото за кремация.
Тъбайъс му каза, че очаква съдебно нареждане за ексхумация на останките на жената в Оуклънд, Калифорния.
— Когато бъде издадено, ще направим ДНК-тест на ембриона в тялото на Катлийн Ашър и ще сравним резултата с проба от посочения донор. Естествено това ще отнеме време. С Джилиън Лойд би станало доста по-експедитивно.
— Съжалявам — промълви Лоусън.
— Е, както казахте, тогава не сте знаели това, което знаете сега.
Беше благодарен на Тъбайъс, че не го вини. Намери начин да му се отплати.
— Донесох материалите по случая, ако желаете да ги прегледате.
— Бих искал — каза Тъбайъс. — Ще бъде дълга нощ, а нямам по-добро занимание.
Трийсет и четвърта глава
— Мелина?
— Мм?
— Часът е почти три.
Тя въздъхна тежко, претърколи се и намръщено изгледа Чийф е полуотворени очи: