— Точно така. — Остави го да помисли цели трийсет секунди, сякаш усетила, че иска да подреди в съзнанието си новите сведения — ще поровя по-дълбоко — каза тя. — Ще проверя дали има възпитаници на брат Гейбриъл, свързани с тези случаи.
— Добре, но първо си почини.
— Благодаря. Това ли правиш ти тази вечер?
— Може да се каже.
Тъбайъс хвърли поглед към дебелата черна папка с материалите за убийството на Джилиън Лойд. Бе приел предложението на Лоусън да я вземе със себе си за вечерта, но все още стоеше недокосната на нощното шкафче. Беше потресен от този случай и изпитваше ужас при мисълта отново да се сблъска с информацията, която вече знаеше.
— Къде се намираш? — попита Люси.
— В сянката на Храма на брат Гейбриъл.
— Лъжеш.
— Не, кълна се. От леглото си в мотела виждам светлините на комплекса.
— Жалко, че не съм с теб! Искам да кажа, в онзи район — припряно обясни тя. — Бих искала да попитам брат Гейбриъл кога Бог е умрял и му е завещал властта си.
— Обади ми се утре, за да ми кажеш какво ново си открила.
— Разбира се. Как е там?
— Моля?
— В хотелската ти стая.
— Ще издържа една нощ, но не и по-дълго. Чаршафите са чисти, но възглавниците са твърди. — Описа й страховития пепелник.
— Шегуваш се. Аз бих сънувала кошмари. Няма ли екстри? Вибриращо легло? Касети с еротични филми?
— Върху телевизора има брошура със списък на филмите, забранени за деца — призна той.
— Някое познато заглавие?
— Дочуване, Люси.
— Не съм гледала този.
Тъбайъс затвори и се засмя. Разговорът с нея значително бе подобрил настроението му.
Мелина първа стана от леглото. Без да го погледне, взе бельото си и се оттегли в банята. След няколко секунди се чу шуртене на вода.
Чийф закри очите си и промърмори няколко ругатни. От всички неща, които биха могли да му се случат, не бе подозирал, че някога ще преживее това. Нима, когато бе излязъл от хотел „Меншън“ и бе видял Джилиън Лойд за първи път, би му хрумнало, че след броени дни ще бъде замесен в разследване на нейното убийство и ще спи с близначката й?
„Ще спи“? Чудесен евфемизъм, но твърде неточен. Той, полковник Кристофър Харт, астронавт и обществена фигура, раздал безброй автографи, идол на тийнейджърите, бе правил секс с едноличната близначка на Джилиън, нейно точно копие, и във всеки миг бе изпитал невероятна плътска наслада. Бе загубил самообладание, точно както с Джилиън.
Това го караше да се чувства объркан. А нима нямаше право?
Вратата на банята се отвори и Мелина излезе, напълно облечена. С равнодушен тон попита:
— Върна ли се Лонгтрий?
— Стори ми се, че чух шум в кухнята.
Тя прекоси стаята и посегна към дръжката на вратата:
— Когато си готов…
— Обикновено не карам жената да плаче, Мелина.
Без дори да се обърне, тя открехна вратата и каза:
— Ще те почакам.
Излезе и затвори след себе си.
— По дяволите! — процеди той през зъби.
След пет минути влезе в кухнята. Тя седеше на масата, отпиваше вода и разговаряше с Лонгтрий. Не му обърна внимание, но Лонгтрий го попита дали би желал нещо за пиене.
— Само вода.
— Вожд Лонгтрий ще бъде така любезен да ни даде назаем пикапа си — каза Мелина, все още избягвайки погледа му.
— Много щедро от негова страна.
Домакинът му подаде чаша вода.
— Досетих се, че ще ви бъде нужен. Резервоарът е пълен. Донесох ви и карта и отбелязах пътищата, по които бих ви посъветвал да тръгнете. Не е зле да избягвате централните магистрали.
Сложи на масата сгъната карта и връзка ключове.
Чийф ги взе и сухо благодари.
— Не зная кога ще можем да върнем пикапа.
— Джед ще ме закара, където поискам.
Мелина погледна стенния часовник и стана:
— Оценяваме всичко, което сторихте за нас.
Когато подаде ръка на Лонгтрий, Чийф забеляза нещо.
— Медальонът на Джилиън.
Мелина потърка рубиненото сърце на шията си.
— Току-що отново го сложих.
— Мислех, че си го изхвърлила заедно с чантата си.
— Нали го проверихме? — напомни му тя. — Освен това не желая да се разделя с него. Навярно е последното, което сестра ми е докоснала, преди да си легне в онази нощ.
Той се замисли само за секунда и протегна ръка.
— Нека го разгледаме по-внимателно, Мелина. Тук светлината е по-силна, отколкото в самолета.
Поколеба се само за миг, преди да разкопчае медальона и да му го подаде. Чийф го повдигна пред лицето си, толкова близо, че видя светлината през прозрачните камъни. В този миг забеляза тъмно петно във вдлъбнатината в горната част на сърцето, точно под златната кукичка. Беше едва различимо. Човек трябваше да се вгледа внимателно, а дори и тогава би могъл да го вземе за пролука в малкия рубин или в златната скоба.