— Имаш ли шиш за лед? — попита той Лонгтрий. След секунди побутна миниатюрната частица с шиша.
Лонгтрий и Мелина тревожно надникнаха над рамото му. По-бързо, отколкото очакваха, изскочи малък чип и се приземи върху мушамата на масата. Беше с цвят на графит за молив и по-дребен от глава на карфица. Чийф го удари силно няколко пъти е острия връх на шиша.
— Явно подаръкът на Хенингс съвсем не е бил дар от любов.
Мелина настръхна:
— Това копеле! Жалко, че е мъртъв. Бих се радвала да му кажа какво жалко нищожество е.
Чийф обясни на Лонгтрий какво представлява системата за засичане чрез сателит.
— Технологиите са още по-напреднали, отколкото бях чувал. Сигурен съм, че толкова микроскопични предаватели все още не са въведени в масова употреба. Което означава, че само престъпниците имат достъп до тях.
— Мили боже! — извика Мелина. — Значи сме ги довели право тук. Толкова съжалявам, вожд Лонгтрий! Бяхте така добър с нас, а ви се отплащаме, като ви поставяме в опасност.
— Не се безпокойте за мен.
— Права е — каза му Чийф със сериозен тон. — Тези хора са злодеи. Вчера убиха двама души. Изпълняват нечии поръчки, може би на брат Гейбриъл, и са добри в работата си.
— Вие сте успели да им се изплъзнете.
— На косъм. Дори и да сме повредили предавателя, сигналът ще ги доведе дотук. После ще се опитат да открият следите ни. Има ли място, където бихте могли да отидете за няколко дни?
Възрастният индианец се усмихна.
— Индианците са били гонени от земите си триста години. Не бих посмял да се погледна в огледалото, ако двама бандити успеят да ме принудят да напусна дома си. Мога да се грижа за себе си. — След тези думи се приближи към едно чекмедже и извади пистолет. — Вземете това.
— Може би ще се нуждаете от него повече, отколкото ние.
— Настоявам. — Подаде револвера и кутия е патрони на Чийф. — Знаеш ли как се зарежда?
Чийф понечи да отхвърли предложението му да вземе оръжието, но щом си спомни за съдбата на Хенингс, промени решението си. Помоли Лонгтрий да го зареди.
— Като предпазна мярка ще оставя първата камера празна — обясни той. — Трябва да натиснеш два пъти, за да стреляш.
— Не мога да тръгна, като зная, че ви оставяме тук без транспорт и оръжие — каза Мелина.
— Не се боя. Съдбата ми не е в ръцете на някакви главорези. — С престорена насмешка Лонгтрий протегна ръка към вратата. — Ако искате да пристигнете в Ламиза, преди да се мръкне, най-добре е да тръгнете веднага. Слънцето залязва рано зад планината.
На входната врата Чийф стисна ръката на домакин! Размениха многозначителни погледи и думите бяха излишни.
Трийсет и пета глава
— Обикновено жените не плачат, след като са се любили с мен, Мелина.
Този път не можеше да му обърне гръб и да излезе от стаята, както в къщата на Лонгтрий. Единственият начин да избяга бе да скочи от кабината на пикапа. Но при скорост сто километра в час съмняваше се, че би могла да го стори. Можеше само да си даде вид, че не му обръща внимание. Помълча толкова дълго, преди да отговори, че Чийф предположи, че е решила да използва тази възможност.
Най-сетне тя каза:
— Не биваше да се случва, Чийф.
— Но се случи. Нека поговорим.
— Защо просто не забравим?
— Защото това е като огромна брадавица на нечий нос. Иска ти се да не я забелязваш и да се преструваш, че я няма. Знаеш, че би трябвало да постъпиш именно така. Но е невъзможно. Там е и я виждаш.
— А твърдеше, че жените искали да обсъждат всичко — промърмори тя, извърна глава и се загледа навън.
— Ти заплака, Мелина. Бих искал да узная защо.
— Защото беше лоша идея.
— Не може нещо толкова прекрасно да бъде лоша идея.
Погледна го с крайчеца на окото си и продължи да се взира в хоризонта.
— Не отричам, че беше прекрасно.
— Значи сме съгласни по този въпрос. Което още повече ме озадачава. Защо заплака?
Изминаха няколко минути. Чийф отново помисли, че няма да получи отговор, но за негово удивление, тя изрече нещо, което дори не би му хрумнало, че ще чуе:
— Джилиън ми каза, че си я целунал, след като сте се любили.
Изумен, той извърна глава към нея:
— Какво?
Сега го погледна право в очите.
— Казал си й, че запазваш най-доброто за накрая. Случайна реплика ли беше?
Чийф смутено се обърна напред и съсредоточи вниманието си върху пътя.
— Днес не ме целуна — продължи тя. — Не и по устните. Нито веднъж.
— Това няма голямо значение.
— Не би имало, ако беше го сторил. Но фактът, че не го направи, ми се струва показателен. Особено като се има предвид това, което си казал на Джилиън.