Беше докоснала чувствителна струна и за да се измъкне от неловкото положение, Чийф с раздразнение отбеляза:
— Знаеш ли, струва ми се отвратително, че двете сте обсъждали интимните ни преживявания с такива подробности.
— А не е ли отвратително да използваш една жена като заместител на друга?
— Случилото се днес не беше това.
— Нима?
— Не. — Хвърли й гневен поглед и повиши тон: — Може би после не съм те целунал, запазвайки най-доброто за накрая, защото ти плачеше! Не помниш ли? Или може би защото бях зает с други части от тялото ти.
— Да, с части от тялото ми, но не мислеше за мен.
— Не бих се любил с теб, ако не го исках.
— Да, искаше — каза тя и се засмя насила. — Видях това. Почувствах го. Биологически стопроцентово ме желаеше. Но беше емоционално обвързан е Джилиън.
Чийф стисна зъби. Какво би могъл да каже? Ако отвърне: „Права си“, би засегнал гордостта й. Ако я увери, че греши, твърде много би опростил нещата. А ако признае: „Не зная, по дяволите!“, би бил напълно искрен, но за жалост тя бе най-малко склонна да повярва именно в тази истина.
Дали щеше да я накара да се почувства по-добре или по-зле, ако обясни, че допреди няколко часа донякъде е бил в състояние да мисли за нея и Джилиън като за различни личности? А сега, след като се бе любил е нея и бе усетил допира, вкуса, движенията й и бе чул въздишките й, вече не долавяше разлика?
Тялото и съзнанието му си бяха направили жестока шега с всички. Беше нечестно спрямо Мелина, която бе започнал да харесва и уважава, и също толкова нечестно към Джилиън, която първа го бе привлякла и бе оставила незаличима следа в паметта му. Нечестно бе и спрямо самия него, когато полагаше усилия да бъде напълно почтен и с двете жени.
— Не се старай да щадиш чувствата ми, Чийф. Зная, че днес мислеше за Джилиън. Произнесе името й. — Той отново й хвърли гневен поглед. — Не си осъзнал? — каза тя, явно забелязала изненадата му.
Поклати отрицателно глава.
— Истина е — тихо промълви Мелина. — Извика нейното име. Страстно.
— Господи, Мелина, съжалявам.
Усмихна му се е тъга.
— Няма смисъл да се извиняваш. Всичко, изречено по време на… в онзи момент, е жестоката истина.
Мисълта че му бе простила този гаф, го накара да се почувства още по-ужасно. За да успокои съвестта си, реши, че е време да бъде напълно откровен с нея.
Преди да размисли и може би да се разколебае, сви встрани от пътя. Пикапът се заклатушка по неравна камениста пътека и накрая спря на около трийсет метра от шосето. Чийф изключи двигателя и се обърна към нея.
— Аз те излъгах, Мелина.
Привлече цялото й внимание. Тя зяпна от изумление и широко отворените й очи се втренчиха в него. Той се съсредоточи върху тях така, както върху маркировката на пистата, когато приземяваше совалката. Струваше му се също толкова важно да постъпи правилно в този момент.
— Не мога да скрия нищо от теб. От мига, когато се запознахме в офиса на Лоусън, напълно ме разбираш. Опитах се да стоя настрана от цялата бъркотия. Скърбях за Джилиън, но исках да го изживея сам, а не в светлината на телевизионните прожектори, която се боях, че няма да мога да избегна, ако се разчуе, че съм свързан със случая. Освен това, честно казано, бях ядосан, че заради една страхотна нощ от живота си мога да загубя всичко, което имам. Че онази единствена романтична среща би могла да заличи всичко, постигнато с цената на толкова усилия. Но дори след като Лоусън ми каза, че разследването е приключено и съм свободен да продължа спокойно по пътя си, нещо не престана да ме гложди. Нещо неназовимо ме накара да остана. Едва вечерта след възпоменателната служба за Джилиън осъзнах какво е. — Направи дълга пауза, за да й покаже, че следва най-съществената част. — Когато Дейл Гордън е отнел живота на Джилиън, може би е убил и моето дете.
Видя как Мелина си пое дъх, но преди да проговори, той побърза да продължи:
— Помниш ли, когато нахълтах в къщата ти онази вечер, пребит и окървавен, и ти ме попита защо съм променил решението си? Защо съм се замесил?
— Защото някой се опита да те убие — отвърна тя с пресипнал глас. — Още тогава предполагаше, че нападението срещу теб е свързано с убийството на Джилиън. Поне така каза.
— Това бе само част от истината. В същия разговор ми зададе въпроса дали съм използвал презерватив, когато бях с Джилиън. Отговорих: „да“.
Тя кимна.
— Беше лъжа. Не използвах. Нито веднъж.
— О! — Сведе поглед към скута си, където бе преплела пръсти. — Днес — също.
— Ужасно безотговорно от моя страна.