Брат Гейбриъл взе чашата с бренди от Хенкок, който бе успял да го приготви и донесе до бюрото му. Седна и лениво кръстоса крака.
— Измъкнахте ме от леглото, шериф Ричи, така че дано въпросът се окаже толкова неотложен, колкото твърдите, че е.
— Не предполагах, че сте си легнали толкова рано. Извинете, че ви събудих.
— Не сте. Бях в леглото, но не спях. Е, какво е това, което не би могло да почака до сутринта?
Лицето на Ричи пламна от неудобство.
— Не бих ви безпокоил, ако мислех, че търпи отлагане до утре.
Брат Гейбриъл отпи бренди и за няколко секунди се наслади на вкуса, преди да го погълне.
— Такова беше споразумението, което сключихме преди седем години, нали? Получавате длъжността шериф за толкова време, колкото желаете. В замяна ми предоставяте информация по всички въпроси, засягащи мен и организацията ми.
— Да, сър, така се договорихме. Сега изпълнявам своята част от споразумението.
— Какъв е проблемът този път?
— Същият като предишния.
Брат Гейбриъл хвърли строг поглед към мистър Хенкок. Помощникът се отдалечи от сложния компютърен терминал и застана до ръба на бюрото му, очевидно разбрал, че това, което има да каже Ричи, е по-важно от заниманието му в момента.
Шерифът се боеше от Хенкок повече, отколкото от брат Гейбриъл, ако това бе възможно. Как би могъл да има доверие на човек, който носи цвете на ревера си? Единственият друг жител на Ламиза Каунти, който си закачаше цвете, бе погребалният агент. Асоциацията между двамата накара Ричи да потръпне.
— Предполагам, че имате предвид убийството на младата дама в Далас — каза брат Гейбриъл и върна вниманието му към причината за посещението.
— За съжаление.
— Нали разговаряхте с детектива, разследващ случая?
— Точно както ми казахте. Веднага щом се върнах в офиса си онзи ден.
— Предадохте ли му колко съжалявам, че е замесен човек, обявил се за мой последовател?
— Дословно повторих думите ви.
— Докладвали сте на мистър Хенкок, че детективът с доволен от обяснението ви и че случаят е приключен.
— Така ми казаха. — Престана нервно да стиска шапката и я сложи на коленете си. — Но днес следобед ме посети същият детектив от отдел „Убийства“, Лоусън. Придружаваше го агент от ФБР.
— Специален агент Тъбайъс.
Изненадан, Ричи озадачено погледна Хенкок. Помощникът стоеше, неподвижен като мраморна статуя. Шерифът отново се обърна към брат Гейбриъл и попита:
— Откъде знаете?
— Уговори си среща с мен за утре. Както виждате, не съм изпаднал в паника. Нямаше смисъл да ме безпокоите, напразно прекъснахте вечерта ми.
— Издирват близначката на жертвата.
— Мелина Лойд — спокойно каза брат Гейбриъл. Ричи се учуди, когато разбра, че брат Гейбриъл знае и за нея. Сякаш прочел мислите му, проповедникът добави: — Не сте единственият ми източник на информация, шериф Ричи.
— Разбирам, сър. — Очевидно не бе единственият.
— Е, какво научихте за мис Лойд? Какво ви каза Тъбайъс?
— Предполага, че е тръгнала насам и ще се опита да извърши някаква лудост. Да си отмъсти или нещо подобно.
Брат Гейбриъл се засмя:
— Да си отмъсти? На мен? За какво? Нима ме обвинява за нещо, което един луд е сторил със сестра й?
— Преобърнала е цял Далас в търсене на отговори. Изглежда, Дейл Гордън не е избрал близначката й случайно. Познавал я е от клиника за стерилитет, където е била изкуствено оплодена. Освен това снощи годеникът на Джилиън Лойд е бил застрелян. Тъбайъс смята, че е дело на професионалист. Мелина Лойд е потресена от всичко това и си е втълпила, че всички отговори се крият във вас или в организацията ви, защото и Гордън, и Хенингс — годеникът, са били свързани с нея.
Брат Гейбриъл помисли върху това няколко мига. Дългите му пръсти се плъзнаха по стените на кристалната чаша. Най-сетне каза:
— Любопитен съм защо федералният се е обърнал първо към вас. Ако Тъбайъс наистина мисли, че онази жена е решила да ме търси поради някакво свое налудничаво хрумване, защо не дойде направо при мен, за да ме предупреди?
— Защото… — Ричи бе очаквал с ужас тази част от разговора и сега почувства как по кожата му изби пот. Леко се покашля и плахо довърши: — Защото допуска, че е възможно предположенията й да се окажат верни.
Последва дълго мълчание. Брат Гейбриъл не помръдна и не показа външен признак на безпокойство. Само студеният блясък в очите му разкри, че таи в себе си силно, мъчително чувство. Ричи се досети, че изпитва гняв. Милиони негови последователи в целия свят го смятаха за светец, пророк, спасител. Твърденията, че може би е замесен в няколко убийства, бяха несъвместими с представата, която би желал да поддържа за себе си.