— Тъбайъс ли каза това?
Най-сетне Ричи се осмели да си поеме дъх:
— Не така прямо. Но зададе доста подвеждащи въпроси. Лесно бе да разбера за какво намеква.
Брат Гейбриъл се подпря с лакът на тапицираната облегалка на стола, отпусна глава на ръката си и прокара показалец по бузата си. Мълчаливо зачака по-подробно обяснение и Ричи повтори дума по дума разговора си с Лоусън и Тъбайъс.
Когато свърши, нервно овлажни устни:
— Трябва да ви кажа, брат Гейбриъл, че този интерес от страна на ФБР малко ме безпокои.
Проповедникът даде знак на помощника си да му налее още едно питие. Ричи изчака, докато мистър Хенкок извади бутилката, и се загледа в златистата течност, която изпълни чашата. Движенията на помощника бяха ловки и уверени като на професионален барман и дори за миг не се чу шуртене. Брат Гейбриъл потърка чашата, за да затопли брендито.
— Какво по-точно имате предвид, шериф Ричи? Защо интересът на ФБР ви безпокои?
— Искам да кажа… че не бих могъл дълго да увъртам, без риск за себе си. Не бих отклонил вниманието на правителствените агенти толкова лесно, колкото на другите хора, които идват да разпитват за живота в комплекса.
Брат Гейбриъл повдигна чашата си срещу светлината на настолната лампа и се наслади на приятния цвят на брендито.
— С други думи лоялността ви към мен ще бъде подложена на изпитание.
— Не. Не, сър. Можете да разчитате на лоялността ми. Знаете това. Но…
Ричи срещна проницателния поглед на брат Гейбриъл и го побиха тръпки.
— Но какво?
— Но става дума за федералното бюро за разследване. Тези хора не си играят. Ако разберат, че ви защитавам… искам да кажа, ако упражнят натиск, ще се наложи да помисля за собствените си интереси. Сигурен съм, че разбирате това.
Брат Гейбриъл се усмихна.
— Естествено. Много добре ви разбирам. Защото аз също имам интереси, които трябва да защитавам.
Хвърли поглед към Хенкок, който веднага изпълни неизречената му заповед. Помощникът прекоси залата и влезе в спалнята през позлатените врати.
— Кажете ми — що за човек е Тъбайъс? — попита брат Гейбриъл със спокоен тон. — Умен ли изглежда или тъпак?
— Доста умен, бих казал. Интелигентен. Наблюдателен. С изтънчен вкус за облекло.
— А Лоусън?
— Има вид на пенсиониран боксьор. Не е изискан като Тъбайъс.
Проповедникът се усмихна самодоволно и поглади брадичката си.
— Бих се обзаложил, че сега се питат откъде ще изникне Мелина Лойд.
— Изглеждаха доста разтревожени заради нея. Изпратих заместниците си да проверят във всички мотели дали е отседнала някъде тук.
— Тя е невероятно хитра. Сигурно се намира там, където най-малко очаквате. Тъбайъс и Лоусън споменаха ли нещо за полковник Харт?
Ричи поклати глава:
— Кой е той?
— А, Мери — каза брат Гейбриъл. Надникна над рамото на Ричи. — Ела тук, скъпа.
Трийсет и шеста глава
Шериф Ричи се обърна и мигновено я позна — същото момиче, което бе видял тук по-рано през седмицата. Бе очевидно, че току-що е станала от леглото на брат Гейбриъл. Несъмнено тя бе причината проповедникът да се оттегли в спалнята си толкова рано тази вечер. Тъмните и къдрици бяха разрошени, а страните — зачервени. Беше облечена с бял халат, доста по-семпъл от този на брат Гейбриъл, но явно също бе гола под него. Халатът подчертаваше издутия й корем повече, отколкото ученическата униформа, с която шерифът я бе видял при предишното си посещение. Гърдите й бяха доста едри. Кожата на корема и бе така обтегната, че пъпът й изпъкваше под тъканта. И този път брат Гейбриъл я притегли в скута си.
— Сега разбирате ли защо не желаех да напусна леглото си тази вечер, шериф Ричи?
Ричи не можа да отговори. Дори да кимне. Неугледният вид на момичето и очевидната причина за него го ужасиха. Изпита желание да побегне — в отчаян стремеж да съхрани илюзиите си за брат Гейбриъл. Не искаше да бъде тук и да изживява това внезапно рухване на всичко, в което сляпо бе вярвал.
Брат Гейбриъл погали поруменелите бузи на момичето.
— Понеже Мери дойде при мен съвсем млада, успях да я обуча както трябва. Това бе от полза и за двама ни. Нали така, Мери?
— Да, брат Гейбриъл.
— Всъщност тази вечер е малко разочарована от мен. — Закачливо докосна чувствените й устни. — Трябваше да бъда много внимателен е нея заради напредналата й бременност. Нищо не бива да създава опасност за бебето. Нали, Мери? — Погледна момичето с обожание и се усмихна. — Естествено кръщелното й име не беше Мери. Аз я нарекох така, когато дойде в Храма. Как се казваше преди това?