— Струва ми се странно да правя секс толкова скоро след процедурата.
— Четох, че лекарите насърчават двойките да имат сексуален контакт след това.
Бе изненадана, че знае какво препоръчват специалистите. Навярно бе направил свое проучване по въпроса.
— Така е. Смятат, че интимният контакт скоро след процедурата оказва положително влияние при двойки…
— Ние сме двойка.
— Но не сме се опитвали с години да създадем дете.
— Престани да увърташ. — Съблазнително й се усмихна и сложи ръце на талията й.
— Това е нещо лично, Джем — каза тя и се освободи. — Тази нощ сърцето и умът ми ще бъдат заети с друго, не би било честно спрямо теб, а и никой от двама ни не би изпитал наслада. — Изражението му й подсказа, че ще продължи да настоява, затова сложи пръст на устните му: — Моля те? Прояви разбиране. Остави ме да поразмишлявам тази нощ.
Очевидно разочарован, той целуна върха на носа й.
— Добре. Няма да се натрапвам. Ще си отида у дома и ще взема студен душ. Може би два. Предполагам, че трябва да свикна с тези хормонални несъответствия.
— Мисля, че да — каза тя и отвърна на усмивката му. — Бихме могли да се видим утре.
— На обяд?
— Обади ми се сутринта. Ще проверя дали съм свободна по обяд. Но със сигурност ще намеря време утре.
Изпрати го до вратата, а той отново леко я целуна по устните.
— Медальонът наистина е красив — увери го тя и докосна верижката на шията си.
— Ти си красива. Обичам те.
— И аз те обичам.
Четвърта глава
— „Такос“?
С невинно изражение Чийф попита:
— За какво ти хрумна, че ще те помоля, Мелина? Долови усилието му да сдържи дяволитата си усмивка.
— Не и за „такос“.
— Обичам вредните храни. Освен това съм ужасно гладен.
— Не ти ли хареса вечерята?
— Не можах да хапна, защото непрекъснато трябваше да отговарям на въпроси и да раздавам автографи. Удобно ли е да се отбием някъде?
— Лесно се намират „такос“.
— Има ли отворени заведения по това време?
— Няма и десет часът.
— Сигурна ли си? — Погледна часовника си, за да се увери. — Хм. Стори ми се, че този банкет продължи цяла вечност.
Няколко минути по-късно свиха към паркинга на ресторант от верига заведения за бързо хранене. Въпреки че нормалното време за вечеря бе отминало, имаше доста клиенти.
— От колата ли ще поръчаме или ще влезем?
Дълга колона автомобили около сградата чакаха реда си. Вътре ресторантът не изглеждаше толкова препълнен. Чийф каза:
— Нямам причина да се крия, а ти?
Тя откри свободно място на паркинга. Слязоха и едва когато тръгнаха към вратата, отвърна:
— Аз също няма защо да се крия, но сме твърде официално облечени. Сигурна съм, че всички ще ни зяпат.
— Нали си с мен?
Обгърна талията й и я притегли към себе си, за да вървят плътно един до друг. Господи, колко бе вълнуващо! Никога не се бе държала като кокетка и не бе търсила закрила от мъжете, а сега й бе приятно да се чувства крехка, нежна и женствена. От мига, в който го бе зърнала да излиза от хотела, се бе опитвала да си представи какво е да бъде близо до него. Истинското усещане надмина фантазията й. Той бе невероятно мъжествен.
Вживял се в ролята на неин кавалер, Чийф зарови нос в косите й.
— Нека някой се изправи срещу двама ни.
Почти бяха стигнали до входа. В същото време от вътрешната страна се приближи мъж с опакована за вкъщи порция в ръка. Пръв посегна към вратата, отвори я и учтиво им стори път. Чийф все още вдъхваше от аромата на косите й и блажено мъркаше. Разсеяно благодари на непознатия.
Почти го бяха подминали, когато той неочаквано попита:
— Мис Лойд? Джилиън Лойд?
Тя спря и застана с лице към него.
Беше облечен с широки панталони, тъмна тениска и джапанки. Оределите му коси бяха руси и сплъстени. Повдигна очилата по-високо над носа си и каза:
— Нали не съм се припознал?
Чийф отмести поглед от нея към непознатия и покровителствено я притегли още по-близо до себе си. Тя безпомощно се усмихна и запелтечи:
— Съжалявам, не, не…
Внезапно смутен, че не го бе познала, мъжът преглътна и едрата му адамова ябълка изпъкна още повече:
— Дейл Гордън. Работя в „Уотърс“.
— О, да, разбира се. Здравей.
Той погледна Чийф. Късогледите му очи забелязаха ръката му на талията й и задържаха поглед върху нея за няколко секунди. След това отново изгледа Мелина с израз на разочарование и почуда.
Положението ставаше все по-неловко и тя нямаше представа защо. Шеговито подхвърли:
— Изглежда, тази нощ на всички им се хапват „такос“.
— А? — Дейл Гордън сякаш бе забравил къде се намира.
Тя посочи към пакета в ръцете му. За миг остана смутен, след което, заеквайки, отвърна: — О, да. Отбих се… да взема нещо за вечеря.