Но той лично наблюдаваше всеки аспект и изпитваше задоволство, когато на моменти музиката бе прекъсвана от гласа му. Звучаха записи, на които четеше стихотворение или пееше приспивна песен. Смяташе това за блестяща идея. Искаше докато всяко от децата расте, неговият глас да бъде неразделна част от подсъзнанието му.
За жалост, въпреки старателното планиране и непрекъснатото наблюдение, на което бе подложена всяка майка, понякога проличаваше несъвършено съчетание на гени и детето не се оказваше толкова умно или физически надарено, колкото се бе надявал.
По някакво съвпадение същите деца имаха склонност да заболяват от пневмония и никое от тях не можеше да бъде спасено.
Но тези малки неприятности не го безпокояха повече, отколкото смъртта на Дейл Гордън и Джем Хенингс. Когато загубеше някого, от когото вече нямаше полза, изключваше този човек от мислите си.
Придвижи се между креватчетата, изпълнен с обич и загриженост за всяко дете. Всъщност предпочиташе да посещава стаята на бебетата, когато бе сигурен, че повечето спят. Обичаше да бъде край тях, когато са чисти и кротки и не се налага да търпи гледката на изцапани пелени и лиги или плач без обяснима причина.
Приятно му бе да ги наблюдава, докато спят. Вървеше по пътеките между креватчетата, ласкаво докосваше всяко дете и си спомняше за фреската на тавана на Сикстинската капела, изобразяваща Бог, протегнал ръка към любимото си творение — Адам.
Обичаше да чувства допира на гладката им бебешка кожа, да измерва с педи малките им телца и да си представя как порастват и се превръщат в младежи със силни крайници и красиви лица.
Мечтаеше да бъдат негови копия.
Стигна до едно празно креватче и се обърна към бавачката, която вървеше по петите му, откакто бе влязъл.
— Това е за бебето на Мери — развълнувано обясни Дороти Пъг. — Ще бъде момиче. Очакваме да се роди след две седмици.
— Зная.
— Креватчето за него е готово.
Дороти Пъг работеше като медицинска сестра в училите в Южна Дакота, когато брат Гейбриъл бе чул за предаността й към организацията му. Мисионерската й работа бе впечатляваща. Бе успяла да привлече мнозина. Свърза се с нея и й предложи да финансира специализацията й за работа в родилен дом. Тя с радост прие възможността да живее и работи в Храма. Когато завърши обучението си и й бе съобщено, че задължението й ще бъде да се грижи за децата, родени за Програмата, благодарността й бе толкова трогателна, че го бе накарала да се почувства неловко. Поне си бе дал вид, че се чувства така заради другите присъстващи.
Всеотдайността й към Програмата бе безспорна. Спокойно поверяваше децата си на грижите й, докато пораснат достатъчно, за да преминат в следващото ниво — на прохождащите малчугани.
— Искам да бъда уведомен веднага щом започнат родилните болки на Мери.
— Разбира се, брат Гейбриъл.
— А в случай че се наложи бързо да евакуирате децата от спалнята…
— Репетирали сме това много пъти, брат Гейбриъл. При заплаха от нашествие на враговете ни децата незабавно ще бъдат откарани на друго място.
— Отлично се справяте с работата си. — Погали я по бузата. Тя се изчерви и очите й издадоха искрено обожание, което й придаде повече чар, отколкото притежаваше. Бе твърде възрастна за Програмата, но може би трябваше да получи възнаграждение за лоялността си, което би я накарало да се старае още повече. Реши някоя вечер да помоли мистър Хенкок да я изпрати при него. Отчаяно би се стремила да му достави наслада. Тази мисъл го накара да се усмихне.
— Брат Гейбриъл. — Мистър Хенкок се приближи почти незабелязано, както обикновено. — Простете. Зная, че не обичате да ви прекъсват, когато имате рядката възможност да прекарате известно време при малките, но ми се струва важно.
Долови уплахата в гласа на мистър Хенкок и фантазиите му за еротично изживяване с бавачката напълно изчезнаха. Подкани помощника си да излезе от стаята. През деня просторният коридор бе изпълнен със светлина, струяща през стъкления покрив, и ехтеше от гласовете на децата и възпитателките, които се грижеха за физическото и умственото им развитие. Сега бе мрачен и пуст. Мистър Хенкок носеше радиостанция.
— Не трябваше ли шериф Ричи да напусне комплекса?
— Разбира се. Дадох му наставления да държи под око Тъбайъс и Лоусън, както и да следи кога ще се появят Мелина Лойд и Харт.
Джошуа вече го бе уведомил, че наистина се намирате Ню Мексико. Очакваше да получи вест, че са хванати и се питаше защо Джошуа и партньорът му се бавят толкова.