Явно и на нея й бе хрумнала същата мисъл, защото продължи разговора в шеговито настроение.
— Помня какво е ресторант — каза тя, докато облизваше кетчупа от пръстите си. — Дори зная как се използват прибори.
— Аз също. В по-добри дни.
Усмихнаха се един на друг.
Но планината бе пред тях. Въпреки опитите си да водят разговор на незначителни теми, тя бе там и не можеха задълго да забравят за нея. Дори от километри разстояние комплексът на върха сякаш сияеше от светлината на охранителните прожектори.
Чийф не искаше да признае дори пред себе си колко страховита му се струва тази гледка. И двамата с Мелина знаеха, че Храмът на брат Гейбриъл е внушително здание, но сега, когато се намираха в подножието му, той се запита как ще успеят да проникнат през охранителните системи. И при успех, и при провал щеше да има сериозни последици.
Странно защо, преди да замине за Далас, не бе мислил за бъдещето си, когато се оттегли в пенсия. Но сега, след като бе опознал Лонгтрий и бе видял как живее, след като бе изслушал спокойните му, но убедителни откровения, чувстваше нужда скоро да стори нещо, което би подобрило живота на индианците, все още тънещи в мизерия и отчаяние.
Никога не бе отдавал голямо значение на индианското си потекло. Лонгтрий бе променил отношението му и му бе вдъхнал чувство за принадлежност. Или може би дълго бе таил това в себе си, макар и да се бе опитвал да го потиска, и сега бе настъпил моментът да го осъзнае и приеме?
Замисли се и за Мелина. Как да постъпи с нея? Не можеше да отрече, че е разкъсван от противоречия. Дали изпитваше влечение към нея само защото бе двойница на Джилиън? Така мислеше отначало. Но вече не бе убеден, че е само това. Искаше отново да бъде с нея. Да открие какво е пропуснал, като не я бе целунал по устните. Но как можеше да я желае и същевременно да твърди, че се е влюбил в Джилиън? А това бе неоспоримата истина.
Каква бъркотия! Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че що се отнася до емоционалното му състояние, както се казва, бе „затънал“. Умееше да намира разумни решения по прагматичен път. Стигаше до източника на проблема и се справяше с него. Беше лесно. Не бе необходимо да влага емоции. Този път положението бе различно.
Но преди да помисли за бъдещето и емоционалното си състояние, трябваше да застане срещу брат Гейбриъл, който живееше в непревземаема кула.
— Дори НАСА не осветява така силно совалката при нощно излитане — отбеляза той, когато хвърли остатъците в кошче за смет, обърна пикапа и поеха обратно към центъра на града.
Ако с Мелина бъдат допуснати в комплекса за официална среща със самия проповедник, не биха могли спокойно да обикалят из Храма и да надничат във всички ъгли и ниши. Щяха да видят само това, което брат Гейбриъл позволи. А ако отидат без съдействието на шерифа и се промъкнат през охраната…
Вече си представяше заглавията във вестниците: Астронавт арестуван за навлизане в чужда собственост. НАСА се разграничава от деянията на бившия си командир. Психическата стабилност на пилот на совалка поставена под въпрос.
Така щяха да звучат и нямаше да бъдат далеч от истината. Това бе лудост. Не бе твърде късно за връщане назад. Можеше да се обади на Тъбайъс и да остави всичко в ръцете на федералните. Можеше да се разграничи.
„Глупости“, помисли си и отхвърли идеята, преди напълно да се е оформила в съзнанието му. Не. Не, по дяволите! Беше твърдо решен да доведе нещата докрай.
Участъкът, който бяха забелязали по-рано край главния път, бе самостоятелна тухлена постройка. Чийф спря на малкия паркинг и изключи двигателя.
— Какво следва сега?
Мелина въздъхна дълбоко.
— Не зная. Предполагам, че трябва да влезем, да му обясним положението и да видим как ще реагира.
— Това ли е планът ти?
— Имаш ли по-добър?
Чийф блъсна вратата и слезе. Заобиколи пикапа, за да й помогне, но когато стигна, тя вече бе скочила и разтриваше ръце. На тази височина бе доста по-хладно, отколкото до къщата на Лонгтрий.
— Искаш ли якето ми? — предложи той.
— Вътре няма да ми бъде нужно.
На вратата бе залепена ръкописна бележка от шерифа, в случай че някой дойде да го търси. Бе написал, че ще се върне след малко и предвидливо бе отбелязал часа, в който излиза. Чийф погледна часовника си.
— Има странна представа за „след малко“. Няма го почти от три часа.
— Що за шериф е, да оставя офиса си ненадзираван? — През прозореца се виждаше, че е празен. — Няма ли заместници?
— Може би те също патрулират.
Явно Мелина бе ядосана от това непредвидено забавяне.