— Мисля, че нямаме друг избор, освен да влезем и да го почакаме.
Вратата бе отключена. Влязоха. Навярно шерифът бе очаквал нощта да бъде хладна, защото бе оставил отоплението включено.
— Е, поне със сигурност няма да ти бъде студено. — Чийф свали якето си и го окачи до вратата. — Тук е като в пещ.
Офисът представляваше малка квадратна стая, а от средата на задната стена тръгваше тесен коридор. На табло бяха закачени обичайните съобщения за издирвани лица. Едната стена бе почти изцяло заета от подробна карта на областта. Имаше три високи шкафа с папки, но по вида на бюрото на Ричи личеше, че няма много чиновническа работа. Бе необичайно подредено.
Чийф коментира тази нетипична прилежност, но когато се обърна, Мелина не бе зад него. Беше се отправила да разгледа другите помещения.
— Какво има там? — извика той.
— Малка стая с кафеник. Забравил е да го изключи. Тоалетни. — Последва писък и: — О, не!
Чийф се втурна в коридора и удари лакътя си в ръба на касата. Болката бе ужасна. Няколко мига едва чувстваше ръката си, но това не го забави. С широки крачки измина разстоянието до дъното на коридора и когато стигна до единствената килия, ботушите му се плъзнаха по плочките на пода.
Мелина бе клекнала вътре, точно до отворената врата. Притискаше нещо към гърдите си и стенеше.
— Какво има?
Застана на колене до нея и обгърна раменете й.
— О, Чийф, Чийф! — изхлипа тя. — Толкова съжалявам! Изведнъж енергично замахна с ръка към главата му.
Предметът, който държеше, се стовари точно върху раната на лицето му, която тъкмо бе започнала да зараства. Политна назад и падна по гръб, с разтворени крака. Сложи длан на бузата си, която гореше от болка, и изрева:
— По дяволите!
Мелина се изправи, побягна през вратата на килията я придърпа след себе си. Заключи се с металически звук, който отекна в пустата сграда. Тя опря гръб на отсрещната стена и хвърли оръжието си — месингово преспапие с формата на щата Ню Мексико, навярно взето от бюрото на шерифа.
Въпреки че му бе причерняло, Чийф успя да стане. Лицето му бе окървавено, но разбра това едва когато се хвана за решетката и забеляза, че дясната му ръка е обляна в кръв.
— Какво правиш, за бога? — изкрещя той.
Мелина бе разтворила уста и дишаше учестено. Взираше се в него с широко отворени очи, чийто израз издаваше ужас от собствената й постъпка.
— Отивам там. В Х-храма.
Чийф разтърси решетките като обезумял затворник:
— Пусни ме оттук, Мелина.
Тя поклати глава и започна бавно да се придвижва покрай стената към изхода.
— Заедно никога няма да ни пуснат, Чийф. — Прехапа долната си устна, но не можа да сдържи жалния си стон. — Съжалявам, че те ударих. Господи, толкова съжалявам!
Чийф се хвана по-здраво за решетките:
— Мелина…
— Не. — Тя стисна очи, сякаш така щеше да престане и да чува молбите му. — Трябва да го направя сама. Джилиън беше моя сестра — близначка. Мой дълг е да отмъстя, а и… не искам да страдаш от последствията. Несъмнено ще има такива. Не го заслужаваш.
— Слушай — каза Чийф с най-строгия си тон на командир, — ще те убият, ако нахълташ…
— Той няма да ме нарани. Теб — да. Но не и мен.
— Не можеш да бъдеш сигурна. Пусни ме оттук!
— Няма да ме нарани — повтори тя.
— Защо си толкова уверена?
Мелина преглътна с мъка, обърна се и докато тичаше по коридора, извика:
— Имам тайно оръжие.
Тъбайъс усещаше въздействието на преживяното през последните два дни. Бе свикнал да възстановява силите си само с няколко часа сън, когато се налага. Но тези дни бяха изключително напрегнати. Само пътуването бе достатъчно изтощително. Като се имаше предвид това, съчетано със сложността на случая, а може би и скоча, който бе пийнал вечерта, нищо чудно, че едва държеше очите си отворени.
Случаят бе толкова объркан. Първо бе убийството на Джилиън Лойд. Следваха самоубийството на Гордън, нападението срещу Мелина, убийството на Линда Крофт, разкритията за двойната игра на Джем Хенингс и накрая — убийството му.
Тъбайъс имаше основателни подозрения, че щом си отговори на всички тези въпроси, ще стигне до брат Гейбриъл. Дори ако само малка част от предположенията му се окажеха верни, този случай щеше да предизвика бурни вълнения — като приливна вълна.
Преди час съвестно бе разтворил в скута си папката с материалите за убийството на Джилиън Лойд. Но погледът му се премрежваше и няколко пъти бе усетил, че клюма.
Ако знаеше какво търси, щеше да се чувства като при поход за съкровище. Мисълта за наградата щеше да го крепи. Но дори не бе сигурен, че има съкровище за откриване. Съществуваше значителна вероятност някоя улика да е била пренебрегната.