Безцелно прехвърли преградите, които разделяха сведенията по случая в няколко категории, и за пореден път прегледа фактите, които вече знаеше.
Местопрестъплението.
Миналото и психологическият профил на Дейл Гордън.
Показанията на Мелина, Кристофър Харт, Джем Хенингс и съседката, открила тялото.
Докладът от аутопсията.
Информацията за клиника „Уотърс“.
Трябваше да получи почетна грамота за старанието си от самия председател на бюрото. Персоналът помагаше на агент Патърсън да издири донорите и да ги убеди да съдействат за разследването. Изненадата и гневът на работещите в клиниката от постъпката на Дейл Гордън изглеждаха искрени. Тъбайъс предполагаше, че просто са станали неволни съучастници.
Опря гръб на таблата и затвори очи. По телевизията излъчваха епизод от „Бар «Наздраве».“ Заслуша се в диалога и се усмихна на нещо, което Сам каза на Уди. Но наивният комичен сценарий не успя да го заинтригува. Отпусна глава встрани. Съзнанието му постепенно изключи и той започна да се унася.
В това полусънно състояние му проблесна нещо, което бе прочел преди малко.
Изведнъж се разсъни, осъзнал, че ако сега не улови тази искра, след миг тя ще угасне. Примигна като блясък на светулка в непрогледна нощ. Появи се за секунда и внезапно изчезна, сякаш бе оптическа измама. Беше така неуловима, че му се стори почти нереална.
Но знаеше, че наистина е зърнал този проблясък и че е важен. Съдбоносен. Какво ли беше? Какво?
— Мисли, по дяволите! — Затвори очи и притисна областта над носа си така силно, че почувства болка. — Мисли!
Най-сетне искрата се появи отново. Този път бе по-ярка и се задържа по-дълго. Тъбайъс се надигна и трескаво прехвърли преградите в папката, докато стигна до тази, която търсеше.
Прегледа набързо първата страница и едва не я откъсна от телените обръчи, които я придържаха към корицата, в бързината си да отвори на следващата. Първия път не успя да се съсредоточи, върна се в началото, спря за миг и препрочете информацията. Още веднъж.
Отново се облегна на таблата и замислено прикова поглед в телевизионния екран. Карла подхвърли язвителна реплика към Даян, но хуморът не достигна до съзнанието на Тъбайъс. Внимателно обмисли малката, но съществена подробност, която досега бе изместена на заден план от привидно по-важни факти.
Когато най-сетне стигна до разумен извод, скочи от леглото, рязко отвори вратата и притича по терасата на мотела до стаята на Лоусън.
Трийсет и осма глава
Когато пътят стана твърде стръмен и опасен, бе принудена да продължи по-бавно по планинския склон. Внимателно вземаше завоите. Шосето бе тъмно и тясно. По дланите й бе избила пот от напрежение и все по-трудно удържаше волана. Освен това не бе свикнала с пикапа. Струваше й се огромен като танк и далеч по-труден за управление от колата й.
За щастие Чийф бе оставил ключовете в джоба на якето си. Беше го грабнала от закачалката до вратата на излизане от участъка. Стомахът й се свиваше при мисълта колко жестоко го бе ударила. Все още изживяваше допира на металната статуетка до лицето му и сякаш виждаше как разцепва кожата.
Но знаеше, че болката от удара е несравнима с тази, която му бе причинила с измамата си. Беше постъпила ужасно е него, но само за да го защити. Нямаше представа как ще свърши всичко, но трябваше да бъде подготвена за най-лошото. Близначките Лойд бяха създали на Кристофър Харт достатъчно неприятности. Не желаеше да носи отговорност за нови.
Озова се пред портала по-скоро, отколкото бе очаквала. Може би така бе по-добре. Ако го бе видяла отдалеч и бе имала време да помисли какво се кани да стори, може би щеше да се изплаши, въпреки решимостта си.
Взе поредния завой и трябваше рязко да натисне спирачките, за да не се блъсне в портала, осветен от прожектори. В кабината до него видя мъж е тъмносиня униформа с емблемата на организацията на брат Гейбриъл, избродирана със златист конец върху предния джоб. Пазачът излезе и се приближи към пикапа. Тя свали стъклото.
— Мир и любов — каза той.
Поздравът му прозвуча нелепо, защото бе въоръжен, а над портала и оградата имаше електрически кабели. Изглежда, иронията му убягна.
— Мога ли да ви помогна, госпожо?
— Тук съм, за да се срещна с брат Гейбриъл.
Пазачът се усмихна снизходително. Явно не бе необичайно предан последовател да пристигне без предизвестие и да помоли за среща със светеца.
— Брат Гейбриъл се оттегли за вечерта. Можете да чуете записано послание от него, ако позвъните на 1–800.
— Кажете му, че Мелина Лойд желае да говори с него.