— Наложи се да вземем допълнителни мерки за сигурност. Удвоихме охраната.
Очевидно. На няколко места в огромното фоайе стояха въоръжени мъже с униформи. Запита се дали тя е причината за тези допълнителни мерки. Ако не бе тя, тогава кой? Тъбайъс и Лоусън? Защото ФБР разпитваше за организацията?
При вида на толкова непробиваема охрана тя се изплаши, че ще трябва да мине през детектор за метал, но между входа и асансьорите нямаше повече проверки. Докато се качваха нагоре, попита Хенкок откога работи за брат Гейбриъл.
— Откакто се помня, съм на служба при него — уклончиво отговори той.
На третия етаж, в дъното на коридора, имаше двойна врата, висока най-малко пет метра. Хенкок я отвори и й стори път. Никога не бе виждала нещо, което би могло да се сравни с личния кабинет на брат Гейбриъл.
Първо бе изумена от количеството позлата. Тъмносините кадифени завеси бяха спуснати, навярно пред цяла стъклена стена, фреската на тавана нямаше нищо общо с представите й за святост. Стори й се кощунствена, защото фигурата на месия в средата поразително напомняше за русокосия проповедник.
— Мелина.
Мистър Хенкок й предложи стол.
— Не, благодаря.
— Нали нямате нищо против да ви наричам Мелина?
— Все едно как ще ме наричате, по дяволите!
— Ще пийнете ли нещо?
— Престанете с тези глупости, мистър Хенкок. Не съм дошла тук на гости, а за да обвиня онзи нагъл егоманиак в убийството на сестра си.
— Прекрасно.
Щом чу познатия глас, импулсивната й реакция бе рязко да се завърти. Но вместо да му достави това удоволствие, бавно се обърна с лице към него.
Брат Гейбриъл се приближи с внушителната грация на тигър. Навярно знаеше в коя точка от стаята изглежда най-неотразим, защото застана точно под светлината на прожектор, скрит зад фреската на тавана. Обсипа го нежен блясък, който подчерта неповторимия златист цвят на косите му.
— Знаех, че си забележителна жена. Невероятно смела. — Изгледа я от главата до петите е откровено съблазнителен поглед. — Не ме разочарова. Добре дошла, скъпа моя Мелина.
Той бе най-красивото създание, което бе виждала.
Най-малко половин час Чийф не престана да сипе проклятия по адрес на затворническата килия, жената, която го бе заключила в нея, пулсиращата болка под окото и своята наивност.
Силно ругаеше, докато крачеше нервно из килията, често сграбчваше решетките и яростно ги разтърсваше, но безполезно. Нямаше кой да чуе виковете му.
Най-сетне се отпусна на твърдата неудобна кушетка и положи усилие да се успокои. Нямаше полза от гневни изблици. Той бе излизал в открития Космос, за бога, бе участвал в три успешни мисии на совалката, една, от които бе командвал. Бе достатъчно умен, за да намери начин за бягство от някаква килия в забравено от бога градче.
Но възможностите му бяха ограничени. Не можеше да се промъкне между решетките или да прокопае бетонния под. Нямаше прозорец. Осветителната инсталация? Монтирана на тавана и опасана с кабели. Рисковано бе да опитва да се измъкне оттам. Токовият удар безспорно бе вид изход, но би предпочел да го избегне. Отворът за климатика? Беше не по-широк от петнайсет на двайсет сантиметра, макар и толкова мощен, че изпълваше килията с горещ въздух.
Заради топлината в сградата бе свалил якето си. Ако ключовете от пикапа не бяха останали в джобовете му, би могъл да ги използва, за да разбие ключалката или да изпили решетките. Самозалъгваше се. Бе гледал твърде много филми, в които бягството от затвора изглеждаше невероятно лесно. Нямаше смисъл да умува какво би сторил, ако якето му не бе останало в стаята, а с него — и ключовете, мобилният му телефон, пистолетът…
По дяволите! Мелина бе взела пистолета. Беше отишла в Храма въоръжена!
Мисълта за нея и риска, който бе поела, едва не го доведе до лудост. Или бе най-смелата жена, която имаше честта да познава… или напълно бе обезумяла и си въобразяваше, че е неуязвима.
Револверът ли бе тайното оръжие, за което бе споменала? Безспорно. Какво друго би могло да бъде? Но нима наистина мислеше, че може незабелязано да внесе оръжие в комплекса? А ако успееше да проникне там, дал щеше да го използва? Нима би извършила убийство?
В повечето съдилища отмъщението не се приемаше за оправдание. Освен това дори нямаше конкретни доказателства, свързващи брат Гейбриъл с Дейл Гордън и следователно — с убийството на Джилиън.
Беше се разсеял. Как, по дяволите, щеше да се измъкне оттук? Да вика и крещи би било излишно усилие. Сградата бе масивна и доколкото си спомняше, нямаше други постройки достатъчно близо, за да го чуе някой.
Най-сетне се примири със съдбата си на пленник. Не биваше да хаби енергия, която щеше да му бъде нужна, когато шерифът се върне и го освободи. Впрочем къде се бавеше съвестният пазител на реда? Отсъстваше вече цели четири часа.