Чийф промърмори нова поредица ругатни и закри с ръка очите си. Опита се да не мисли за непрестанната болка, която пулсираше от скулите към всички кости на лицето му. Мелина изглеждаше обзета от ужас заради стореното. Изражението й, когато бе притиснала гръб към стената и бе втренчила поглед в него през решетките на килията, издаваше изумление. Самата тя бе изненадана, че е способна да прибегне до крайни мерки. За да отмъсти за Джилиън, бе готова да стори иначе немислими неща, което не бе утеха за жертвата на нейната лудост.
„Но може да бъде и нежна“, помисли си той, когато си спомни за любовната им игра. Радваше се, че не бе скрила колко го желае. Не се бе преструвала на недостъпна. Бе дръзнала първа да го докосне. Възхищаваше се на дарбата й без задръжки да разкрива чувствеността си и същевременно да бъде невероятно женствена.
Сякаш все още усещаше допира на пръстите й, които внимателно бяха проследили чертите на лицето му. Когато бе докоснала устните му, почти бе загубил самообладание. Едва бе сдържал желанието си още тогава да се слее с тялото й. След това бе докоснала гърдите му и поривът бе станал още по-неудържим. Беше вдигнала глава и бе плъзнала език по…
— По дяволите! — изръмжа. Изживяването бе прекрасно. Защо трябваше да завърши така тъжно, с толкова напрежение помежду им?
Запита се какво би станало, ако в онази вечер не се бе запознал с Джилиън. Ако го бе придружила Мелина, как ли щяха да се развият нещата? Може би докато влизаха в закусвалнята, Мелина просто щеше да каже на Дейл Гордън: „Съжалявам, явно сте ме взели за сестра ми Джилиън.“ Щяха да се посмеят на грешката му. Гордън нямаше да обезумее и Джилиън щеше все още да е жива.
Дали би преспал с Мелина в онази нощ? Кой знае? Може би. Защото двете му се струваха толкова еднакви. Сега откриваше у Мелина същите черти, с които го бе привлякла Джилиън. Тя не преставаше да събужда ярките му спомени за Джилиън. Както днес, когато…
Изведнъж потокът на мислите му спря. Извлече виденията в паметта си и ги превъртя като видеозапис. После отново. Затвори очи. Проследи сцената на забавен кадър. Още веднъж.
„Това е! Безспорно!“ Неволно. Несъзнателно. Естествено. Привидно незначително. Но съдбовно. Чийф внезапно изправи гръб.
— Господи!
Бе така развълнуван от прозрението, че сърцето му щеше да изскочи. Биеше силно и учестено. Дишането му сякаш ехтеше в пустата сграда.
„Спокойно. Спокойно. Не прибързвай. Почакай. Десет минути и десет секунди до старта. Премисли всичко.“
Направи го, трезво и логично.
Последни мигове. Излитане.
Чийф скочи от кушетката, буквално се хвърли към решетките на килията и изкрещя:
— Измъкнете ме оттук!
В този момент вратата на офиса рязко се отвори.
— Хей, който и да си! — извика Чийф. — Тук, отзад.
В коридора се втурна Лоусън, следван плътно от елегантно облечен чернокож.
Щом зърна изражението на Чийф, детективът сякаш прочете мислите му.
— Явно знаете какво е направила.
Чийф отвърна:
— Зная, че ще го убие.
Трийсет и девета глава
— Толкова се радвам, че си тук, Мелина.
Брат Гейбриъл бе красавец. Очевидно бе с какво привлича хората. Излъчваше жизненост, която сякаш струеше отвътре и дори в тъмна стая би бил обгърнат от сияние.
Но най-красивите влечуги имаха смъртоносна отрова. Когато пристъпи към нея, тя се отдръпна. Изглежда, реакцията й му се стори смешна. Усмихна й се и цъкна с език:
— Мелина. Мелина. Защо страниш от мен?
— Защото не желая да се докосвам до отровата ви.
— Значи наистина възнамеряваш да ми навредиш с малкия си револвер.
Възползвайки се от момента на изненада, той посегна към джоба на якето на Чийф, извади оръжието и го подхвърли на Хенкок.
— В касата на вратата е монтирано рентгеново устройство — обясни брат Гейбриъл и посочи към двойната врата, през която бяха влезли с Хенкок. — Свързано е с монитори в спалнята ми, терминала на мистър Хенкок и охранителния център. Както виждаш, не е възможно незабелязано да внесеш оръжие тук. — Докосна бузата й. — Нима наистина мислеше, че ще бъде толкова лесно да ме убиеш?
Отмести ръката му.
— Не съм дошла да ви убия. Искам да живеете.
— Нима? Бях сигурен, че желаеш смъртта ми. Заинтригуван съм. Продължи, ако обичаш.
— Искам да бъдете публично изобличен за демоничния си замисъл. Да ви видя осъден за престъпленията ви и хвърлен зад решетки за дълго време, за да имате на разположение хиляди дни да мислите за злините, които сте сторили.