Той се засмя, преметна единия си крак върху ръба на бюрото и нехайно го залюля напред-назад.
— Това е ужасно сурова присъда, Мелина. Какво съм извършил, за да я заслужа?
— Поръчали сте убийството на сестра ми.
— А, сладката Джилиън. Наистина е жалко, че я загубихме. Виждал съм нейни снимки.
— Отвратителните фотографии на Гордън.
— Както и някои, направени от Джем Хенингс. Особено ми хареса онази, на която прави смешни гримаси срещу апарата. Широкополата сламена шапка много й отива.
Поразена от неговата невъзмутимост, тя изкрещя:
— Вие сте я убили!
Съсредоточеният му поглед издаде лек укор за гневния й тон.
— Вината бе нейна, а не моя, Мелина.
— Твърдите, че сама е пожелала да бъде брутално заклана?
— За нещастие на сестра ви, нравствеността й не съответстваше на външната й красота.
Същото би могло да се каже за него, но не искаше да го разсейва.
— Убили сте я, защото прекара по-голямата част от нощта в компанията на полковник Харт.
— Колко деликатно се изразявате! — каза той със същата пренебрежителна насмешка. След това усмивката му внезапно изчезна и той добави: — Джилиън направи лош избор.
— Избор? Добре, нека поговорим за избора. Къде беше правото й на избор, когато бе оплодена с ваша сперма?
— Какво значение имаше това за нея? Беше решила да зачене от анонимен донор.
Предположението й се потвърди. Бе хранила искрица надежда, че греши. Почувства гадене при мисълта колко други жени е използвал по този отвратителен начин. Почти им завидя за неведението. По-тежко бе да знае истината. Може би.
Изпита желание да го удари, да го нарани. Жестоко. Стисна юмруци. Само със силата на волята успя да сдържи яростта си.
— Дейл Гордън. Вие сте отговорен и за неговата смърт.
— Съжалявам, че го загубих. Предаността му към мен бе непоклатима.
— И се възползвахте от нея, за да го накарате да се самоубие.
Брат Гейбриъл небрежно махна с ръка, сякаш животът на нещастника нямаше друга стойност, освен значението, което бе имал за него.
— Надявали сте се разследването да бъде прекратено след смъртта му.
— Не се отказваш лесно, Мелина — закачливо отбеляза той. — Възхищавам се на упоритостта и предаността ти към Джилиън, но през тази седмица ми създаде доста неприятности.
— Главорезите, които изпратихте в дома ми…
— Джошуа и помощникът му.
— Кои са те?
— Верни поклонници. Добри воини.
— Не толкова добри — засмя се тя. — С Чийф успяхме да им се изплъзнем. Неведнъж.
Критичната й забележка явно го подразни. Все още лениво поклащаше крак. На пръв поглед изглеждаше напълно спокоен, но мускулите на лицето му не трептяха така дяволито, както по-рано. Усмивката му леко застина, а очите му добиха по-хладен израз.
— Имахте късмет — каза той. — Особено полковник Харт.
— Защо беше нападнат?
— Как мислиш, Мелина?
— Като наказание за това, че преспа с Джилиън.
— Заслужено наказание. Джилиън имаше честта…
— Не бих го нарекла чест — презрително каза тя.
— Беше избрана за величие.
— Искате да кажете, да ви роди дете?
— Точно така — отвърна брат Гейбриъл.
— Но Чийф стана интимно близък с нея.
— Той я оскверни.
— Имаше чувства към нея.
— Той я изчука.
Първата пролука в привидно непроницаемата му броня стана по-очевидна. Би могла да се възползва от този гняв, породен от ревност. Да го зачепка като незараснала рана.
Приближи се към него и се усмихна.
— И я е накарал да се чувства страхотно — прошепна тя. — Сестра ми сподели, че страстта й е неутолима. Копнееше за устните му. Пениса му. Силата и мъжествеността му. Каза, че никога не е имала толкова добър любовник, че знаел как да достави наслада на една жена. Нямаше търпение отново да се люби с него. Надяваше се, ако зачене, детето да е на Кристофър Харт, а не на анонимния донор.
Брат Гейбриъл скочи от бюрото си. Лицето му бе зачервено от гняв.
— Тя заслужаваше да умре!
— Всички жени ли убивате, след като ви родят деца?
— Само онези, които се окажат мръсници като Джилиън.
— А останалите?
— Продължават да живеят живота си в неведение.
— Кейдънс Андерсън.
— Една от тях.
— И не ви е грижа, че семейство Андерсън тъгуват за сина си и се молят да си го върнат жив и здрав.
— Колко егоистично от тяхна страна!
— Егоистично? — възкликна тя с недоумение.
— Синът им е щастлив тук.
— Без родителите си.
— Аз съм единственият му родител.
Нямаше смисъл да продължава с тази тема. Смени тактиката. Реши да въздейства върху невероятното му его.
— Как ви хрумна този гениален план?