Докосването му я отвращаваше, но не му достави удоволствието да се отдръпне.
— Нямате представа колко ще съжалявате, ако го накарате да натисне спусъка.
— Защо?
— Защото е лесно да заповядате на някого да убие вместо вас. А съвсем друго да погледнете една жена право в очите и сам да го сторите.
— Няма да ме трогнеш по този начин.
— Добре. Но ако ме убиете, ще унищожите себе си.
Той се усмихна.
— Какви са тези ребуси, Мелина?
Никога нямаше да разбере кое го озадачи най-много — тихият й смях или спокойно изреченият отговор.
Ръката му внезапно затрепери. Фасадата му рухна. Всички преструвки изчезнаха и след миг срещу нея не стоеше брат Гейбриъл, а Алвин Медфорд Конуси, който я гледаше с откровена ненавист.
С гневен жест подкани мистър Хенкок да действа.
Проникването в Храма се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал Тъбайъс. Не стана безпрепятствено, но опасенията му, че ще претърпи пълен провал, се опровергаха. Страхуваше се от упорита съпротива или престрелка с членове на сектата. Бюрото не се нуждаеше от подобна лоша реклами и както ставаше в повечето случаи, когато има ранени или загинали, кариерата му щеше да бъде прекъсната за години, докато се проведе задълбочено разследване.
Но когато показа картата си за самоличност на пазача пред портала, младежът като че ли се изплаши от него и хората, които го придружаваха. Понеже би отнело твърде много време да повика други агенти от Санта Фе или Албъкърк дори ако пристигнат с хеликоптер, а местният шериф бе неоткриваем, подкреплението на Тъбайъс бяха полицаи от индианския резерват, който представляваше част от областта.
С него бяха и Лоусън и Харт. Ако знаеше, че Харт ще настоява да дойде, Тъбайъс би го оставил заключен в затворническата килия. Но сега бе тук и изглеждаше така, сякаш тази нощ вече е преживял една битка.
Щом се окопити, младият пазач на Храма попита:
— Нима някой тук е сторил нещо нередно?
— Пуснахте ли в комплекса една жена тази вечер?
— Да, сър. Преди около час.
— Тогава вие сте сторили нещо нередно. Тя е заплаха за живота на брат Гейбриъл. Отворете вратите.
— Да повикам ли началника си?
Скоро от другата страна на портала спря джип. От него слезе мъж, който се приближи с предпазлива походка. Неизключените фарове осветиха силуета му.
— Бейкър, началник на охраната — каза той през железните порти. — Какъв е проблемът?
— Специален агент Тъбайъс, ФБР.
Бейкър не изглеждаше впечатлен от длъжността на Тъбайъс. Дори стана по-враждебен:
— Попитах ви какъв е проблемът.
Когато бе уведомен, че животът на брат Гейбриъл е в опасност, не изглеждаше по-склонен да ги допусне в комплекса.
— Хората ми знаят, че въпросната дама е тук. Ще се погрижим за това.
— Вижте — заговори Тъбайъс, — не ме интересува дали тук танцувате със змии, или отхапвате главите на живи пилета. Просто се опитвам да предотвратя убийството на брат Гейбриъл тази нощ. В случай че не вярвате, че заплахата е сериозна, погледнете какво стори тази жена е него. — Посочи с палец към Чийф и Бейкър прикова поглед в непочистената рана над бузата му и засъхналите струи кръв под нея. — А го е смятала за свой приятел. Ако желаете утре сутринта да давате обяснения по телевизията защо сме били забавени и не сме успели да спасим живота на шефа ви — добре. Не съм голям негов почитател. Единственото, което ме интересува, е да изпълня дълга си, който тази нощ е да възпра една въоръжена и опасна жена, която застрашава живота на обществена фигура. Ако не получа разрешението ви, ще вдигна този портал във въздуха, за да свърша работата си. Предпочитам да не губя време. Опитвам се да ви обясня, че единственият избор, който имате в случая, е дали да ми създадете трудности или не.
Лоусън не бе така дипломатичен. Извади деветмилиметровия си пистолет.
— Отвори шибания портал!
Вратите се отвориха, но Бейкър се поколеба дали да изпълни следващата молба на Тъбайъс.
— Изключете охранителните камери.
— Не мога да го направя без разрешението на мистър Хенкок.
— Кой е мистър Хенкок?
— Личният помощник на брат Гейбриъл.
— Къде е мистър Хенкок?
— В кабинета на брат Гейбриъл, с него и мис Лойд.
Харт пристъпи напред и попита:
— Там има ли камери?
Тъбайъс не го упрекна. Самият той се канеше да зададе същия въпрос.
— Това е единствената част от комплекса, където не се допускат камери — каза охранителят.
— Но те биха могли да ни видят?
— Ако гледат мониторите.
— Тогава, ако не искате мис Лойд да разбере, че сме тук и да извърши нещо безразсъдно, на ваше място бих ги спрял.