Бейкър нареди по радиостанцията си камерите да бъдат изключени. След това се върна в джипа и им каза да го последват.
— Ще се кача при него — настоя Лоусън. — Нямам му доверие.
Три минути по-късно Бейкър влезе в ролята на съпровождащо лице и ги въведе във фоайето на главната сграда. Броят на патрулиращите въоръжени мъже накара Тъбайъс да потръпне. Неприятната сцена бе неизбежна.
— На кой стаж се намира кабинетът? — попита той. Бейкър се поколеба, преди да отговори, и Лоусън го побутна по гърба:
— Оглуша ли или какво?
— На третия. Ще ви покажа.
— Не, ще останете тук. — По знак на Тъбайъс единият полицай от резервата бързо обезоръжи Бейкър и взе радиостанцията му. Когато започна да се съпротивлява, Тъбайъс заплаши, че ще му сложи белезници, ако не се успокои и не млъкне. — Мислете за собствената си безопасност.
Последната реплика бе пълна безсмислица и Бейкър разбра това. Продължи да нервничи, но не прояви неблагоразумието да нападне федерален агент при изпълнение на служебния му дълг. Тъбайъс нареди трима души да останат на долния етаж, за да наблюдават действията на Бейкър и подчинените му.
— Вие също стойте тук — каза той на астронавта, който понечи да се качи в асансьора след другите. — Помагайте им да държат Бейкър под око.
— Вместо да помогна на вас.
— Загрижен съм за живота ви.
— Сам нося отговорност за него.
— Не и тази нощ. Не искам един национален герой да загине по моя вина. Слезте от асансьора.
Когато Чийф излезе от кабината, срещна погледа на всеки полицай от резервата. Един по един го последваха и застанаха до него.
Тъбайъс знаеше кога се налага да отстъпи. Имаше нужда от хора, а единственият му източник бяха силите на реда в резервата. Бе чул историята как брат Гейбриъл се е сдобил със земята за своя Храм. Затова не бе изненадан, когато началникът на полицията там отначало отказа да му преотстъпи част от хората си за нощта. Оправданието му бе, че няма достатъчно полицаи, защото няколко души са били изпратени на друго място.
Тъбайъс не знаеше дали да му вярва или не. Сред индианците се ширеше всеобщо недоверие и враждебност към федералните агенти. Подозрителността им бе оправдана и се засилваше с всяко поколение. Беше се надявал, че като чернокож ще намери общ език с тях.
Но не бе толкова убедителен, колкото Кристофър Харт. Без намесата на Харт навярно молбата му щеше да бъде отхвърлена. Когато астронавтът помоли полицейския началник да му направи тази лична услуга, веднага бе сформиран отряд от осем души.
Сега откриваше у Кристофър Харт и лидерски качества, които бяха завидни и достойни за възхищение. Само с един поглед бе накарал осемте мъже да действат като по команда и Тъбайъс реши, че е безсмислено да спори, защото влиянието на Харт ще надделее над неговото.
— Ще се качим по стълбите — заяви Харт.
— Влизайте — смутено каза Тъбайъс.
Докато бяха в асансьора, провериха оръжията си. Слязоха и безшумно пристъпиха към двойната врата. Точно когато стигнаха, чуха думите:
— Ако ме убиете, ще унищожите себе си.
След това въпроса на брат Гейбриъл:
— Какви са тези ребуси, Мелина?
— Не ребуси, а отговори. Ако ме убиете, ще загине и вашето бебе.
Кристофър Харт бе чул достатъчно. Втурна се покрай Тъбайъс и блъсна вратата. Полицаите влязоха в стаята с оръжия в ръце, готови да стрелят. За миг Тъбайъс прецени положението и извика:
— Хвърлете оръжието и я пуснете!
Индианците полицаи застанаха в полукръг покрай стените. Някои насочиха револверите си срещу брат Гейбриъл, а останалите — срещу въоръжения мъж, който Тъбайъс предположи, че е Хенкок.
Чийф не бе въоръжен, но гласът му прозвуча достатъчно заплашително, когато пристъпи към Хенкок и каза хладнокръвно:
— Ако я нараниш, ще те убия.
Тъбайъс знаеше, че наистина е готов да го стори.
— Оставете това на мен, Харт.
Той сякаш не го чу.
— Джилиън, добре ли си?
— Джилиън?
Последната реплика бе на брат Гейбриъл, комуто Тъбайъс досега не бе обърнал внимание.
— Пуснете я! — нареди той на мъжа, който все още държеше револвер до слепоочието на Джилиън Лойд.
Брат Гейбриъл отново заговори, този път със забележително самообладание, като се имаше предвид изживяният шок.
— Мистър Хенкок, мисля, че можете да я освободите. Не би дръзнала да ме застреля пред толкова свидетели. Хората ви пристигнаха тъкмо навреме.
Хенкок се поколеба, но брат Гейбриъл го подкани с жест и той сниши пистолета и го хвърли на пода.
Полицаят от резервата, който стоеше най-близо, ритна оръжието далеч от него. Кристофър Харт пристъпи напред. С Джилиън Лойд протегнаха ръце един към друг. Пръстите им се преплетоха и той я отведе на безопасно разстояние. Погледите, които размениха, трогнаха сърцето дори на заклет ерген като Тъбайъс. Сцената продължи не повече от секунда, но бе вълнуваща.