Тя отмести поглед от Харт и се обърна към проповедника:
— Аз съм Джилиън.
— Лъжеш.
— Измина почти седмица, откакто бях оплодена. Един прост кръвен тест ще покаже дали съм заченала или не.
— Истина е, копеле! — каза Чийф. — Тя е Джилиън.
— Повярвайте им — намеси се Тъбайъс. — Прочетох доклада от аутопсията. Подробно, а не бегло, както преди. Съдебният лекар е установил, че тялото на жертвата е с отстранена матка и яйчници.
— Бях пропуснал това — призна Лоусън. — Мелина Лойд е претърпяла хистеректомия.
— Той знае — осведоми ги Джилиън. — Хенкок е направил подробно проучване за нея.
Брат Гейбриъл се усмихна със задоволство.
— Е, каква изненада! Значи ти си Джилиън. Радвам се да се запознаем.
— Вървете по дяволите! — Тя се обърна към Харт и каза: — Ако Лонгтрий не бе оставил първата камера на револвера празна, щях да съм мъртва. Той натисна спусъка.
Харт пристъпи заплашително към Хенкок, но Тъбайъс строго произнесе името му. Всъщност може би го възпря не заповедта, а ръката на Джилиън, която докосна рамото му.
Тъбайъс погледна брат Гейбриъл и бе изненадан, когато видя, че се усмихва.
— Не ни представиха както подобава. Предполагам, че вие сте агент Тъбайъс.
— Точно така.
— Уговорката ни бе за утре. Защо дойдохте тази нощ?
— Под претекст, че спасявам живота ви.
— Претекст?
Лоусън каза:
— Бих искал да ви разпитам във връзка е убийствата на Мелина Лойд, Линда Крофт и Джем Хенингс.
Проповедникът се обърна към него.
— А вие навярно сте Лоусън. — Презрително огледа несъответстващите по размер дрехи на детектива и недодяланата му външност. — Слушал съм доста за вас, детектив Лоусън. Нямам представа защо желаете да ме разпитвате. Намирах се твърде далеч от Далас, когато тези хора са срещнали кончината си.
Лоусън буквално изръмжа срещу него. Брат Гейбриъл пренебрежително отмести поглед от него към Тъбайъс.
— Мис Лойд — Джилиън, както се оказа — е убедила охраната да я пусне и нахълта тук, сипейки обвинения и заплахи за живота ми.
— Лъже — тихо промълви тя.
— Насочи пистолет срещу мен. Мистър Хенкок тъкмо бе успял да й го отнеме, когато влязохте.
— Веднага щом пристигнах, три автобуса с деца напуснаха комплекса — каза Джилиън. — Сигурна съм, че ще откриете сред тях бебето на семейство Андерсън.
— Техника за видеозаснемане и излъчване — обясни брат Гейбриъл и безпомощно сви рамене. — Транспортираме ги с автобуси, когато предаваме от отдалечени места.
— Има и цял пансион, пълен с деца — каза тя.
— Истина е — потвърди той и се засмя. — Децата на семействата, които живеят и работят в Храма. Тази жена си въобразява. Смъртта на сестра й е…
— Млъкни, дявол да те вземе! — просъска Лоусън.
— Лоусън — предупредително каза Тъбайъс. След това се обърна към брат Гейбриъл: — Защо помощникът ви държеше револвер до главата й? Беше ли необходимо, за да я усмири?
— Мистър Хенкок реши така. Тя и този Коломбо са си втълпили налудничавата идея, че нося отговорност за убийството на близначката й. Мистър Хенкок просто я държеше под контрол, докато повикаме местния шериф.
— Не е нужно да ме викате.
Щом чуха непознатия глас, всички приковаха погледи в униформения мъж, който се показа иззад плътните кадифени драперии. Стискаше в ръце служебен револвер, насочен срещу брат Гейбриъл.
— Не е необходимо да решават дали дамата казва истината или вие. Мога да им опиша подробно какво се случи.
— Шериф Ричи! Ето къде сте били.
— Където най-малко предполагахте — ехидно се засмя шерифът. — Както самият вие се изразихте.
— Как успяхте?
— Влязох, когато вие и Хенкок не бяхте тук. Така наречените бодигардове, които ви придружиха, дори не си направиха труда да надникнат зад завесите.
Брат Гейбриъл извърна глава към Хенкок, който гневно гледаше шерифа.
— Тези хора трябва да бъдат уволнени. — Отново се обърна към Ричи и каза: — Можете ли да обясните защо сте се скрили зад завесите?
Ричи стисна револвера по-силно, но ръцете му затрепереха, както и гласът:
— Искам да чуя това от вас.
Тъбайъс си помисли: „По дяволите, не бях предвидил този елемент!“
— Свалете оръжието, шериф Ричи.
Но Ричи не обръщаше внимание на нищо, освен на брат Гейбриъл. Очите му се бяха налели със сълзи, но не усещаше и тях.
— Искам да ви чуя да произнасяте името й.
— Чие име?
— На Олета — почти изкрещя той. — Тя не се казва Мери. И не беше курва, когато я доведох при вас. Превърнали сте сладкото ми къдрокосо момиченце в проститутка! Твърдяхте, че ако дойде да живее тук, ще се отнасят с нея като с принцеса. Че ще има по-добър живот и ще получи по-добро образование, отколкото аз мога да й осигуря. А единственото, на което сте я научили, е да…