— Агент Тъбайъс?
Той стана и му подаде ръка.
— Аз съм агент Тъбайъс.
— Ние сме полицаи от резервата, работещи под прикритие. Арестувахме тези хора по гражданско обвинение за навлизане в чужда собственост, но колата им се оказа подвижен арсенал. Освен незаконни автоматични пушки, открихме техника за следене, купена на черния пазар, и кутия контрабандни наркотици от Мексико. — Индианецът погледна към Джилиън и Харт. — Имаме основания да подозираме, че са свързани с вашия случай.
— Това е онзи, който се представи за вас — каза Джилиън на Тъбайъс и посочи чернокожия. — Брат Гейбриъл го нарече Джошуа, но вероятно не е истинското му име. Преследваха Чийф и мен.
— С това.
Не бе забелязала Декстър Лонгтрий, който пристъпи иззад по-млад, по-висок мъж. На дланта му лежаха рубиненият медальон и микроскопичният предавател, който бяха извадили от него.
— Благодаря — каза Тъбайъс с уважение, явно впечатлен от царствената осанка на Лонгтрий. Сложи доказателството на бюрото, обърна се към двамата задържани и гневно изгледа единия, който бе дръзнал да се представи за него.
— Как се казваш?
— Мамка ти!
— Презиме? — попита Лоусън.
Всички се засмяха.
— По-късно ще си поговорим — заплашително каза Тъбайъс на Джошуа. С него и безименния му партньор се заеха федерални агенти, пристигнали преди малко от Санта Фе. Бяха изведени навън и натоварени в отделни коли, за да бъдат откарани в големия град.
Чийф стана и се приближи към Лонгтрий. Джилиън отиде при тях. Двамата се ръкуваха. Джилиън му благодари.
— Радвам се, че успях да ви помогна — отвърна Лонгтрий. — Всъщност беше забавно.
И тримата се усмихнаха и Чийф каза:
— Бих искал да чуя повече за Организацията за защита на коренното население.
Възрастният индианец втренчи поглед в него.
— Нищо не ми дължиш.
— Може би. Но го дължа на себе си.
Очите на стареца заблестяха:
— Ще се радвам да уредя среща в удобно за теб време.
— Ще се обадя.
След като се сбогуваха, Джилиън хвана ръката на Лонгтрий. Бе загрубяла, силна, топла и вдъхваща доверие.
— Бяхте изключително любезен. Освен това рискувахте живота си заради мен. Толкова съм ви признателна. — Поколеба се за миг и импулсивно го прегърна. Изглежда, той нямаше нищо против и я потупа по рамото, преди да я пусне. — Благодаря ви, вожд Лонгтрий.
— Пак заповядай, Джилиън.
Полицаите от резервата почтително му сториха път да излезе пръв и го последваха. Едва когато вратата се затвори след тях, Джилиън осъзна, че Лонгтрий я бе нарекъл с истинското й име. Срещна погледа на Чийф.
— Кога му каза…
— Не съм му казал.
— Тогава как е…
— Не зная. Изглежда, знае доста неща, за които никой не подозира.
Останаха загледани един в друг, но гласът на Лоусън отново привлече вниманието им към разговора:
— Как ще протече разследването по-нататък?
Тъбайъс обясни:
— Утре по някое време ще пристигне специален екип. Междувременно няколко агенти от Санта Фе и Албъкърк ще останат в Храма и ще следят нищо да не бъде заличено или подправено. Дейността на организацията в чужбина също е преустановена. Работата на специалния екип е значително улеснена. Задължението им ще бъде само да преровят цялата информация в компютъра на Хенкок.
Джилиън каза:
— Брат Гейбриъл ме увери, че всичко е зашифровано с код, който единствено Хенкок може да разкрие.
— Експертите ни са се справяли с доста сложни кодове. Може би ще им отнеме месеци, но съм убеден, че ще разгадаят и тези на Хенкок.
— Може би той ще съдейства — каза Чийф.
— Съмнявам се. Собственото ни правителство го е обучило да пази тайни. Хенкок е бивш агент на ЦРУ. След пенсионирането си е постъпил при брат Гейбриъл. — Тъбайъс долови изумлението им и добави: — Мис Майрик ме осведоми за това преди около час, след като направи проучване за него.
— Страховито! — тихо промълви Джилиън. — И важно. Може би никога няма да разберем докъде се е простирало влиянието на брат Гейбриъл.
— Да се надяваме, че смъртта му ще сложи край на това влияние — каза Чийф.
— Може би ще срещнем съпротива от страна на най-върлите последователи — предупреди Тъбайъс. — Трябва да бъдем подготвени за някои неприятни последици. Ще видим колко сериозни ще бъдат, но мнозина ще ни обвинят, че сме затрили богоизбран човек.
— Брат Гейбриъл не славеше Бога — яростно възрази Джилиън.
— Да се надяваме, че сами ще го осъзнаят, когато обвиненията срещу него станат обществено достояние.
Сериозно се замислиха върху това. Джилиън си спомни, че Чийф й бе споменал за своя колежка, изпратила дъщеря си да учи в Храма. Как щяха да реагират хората, когато узнаят какво зло е въплъщавал брат Гейбриъл? Хиляди последователи щяха да бъдат потресени. Други, отказващи да приемат истината, може би щяха да реагират остро. Когато Дейл Гордън я бе видял с Чийф, не бе подозирала колко значими последици ще има тази кратка среща.