Тя попита:
— Откриха ли автобусите?
Тъбайъс кимна.
— Засекли са ги да пътуват по пряк маршрут към Мексико. Били са натоварени със снимачна техника. И четирийсет и седем деца.
Джилиън издаде дълбока въздишка на облекчение.
— Всичките изглеждали в добро здраве, въпреки че били изплашени, когато ги свалили от автобусите. Социалните служби в Ню Мексико ще се погрижат за тях. Държавните агенции, подчинени на губернатора, ни оказват значително съдействие. Един любопитен факт. Сред бавачките, които са натоварили децата в автобусите, били Дороти Пъг и сестрата на Хенингс. Две от децата са нейни.
— И на брат Гейбриъл?
— Така предполагаме. Заплюла полицая, който попитал.
— А бебето на семейство Андерсън?
— В тази възрастова група има няколко момчета. Трябва да установим кое от тях е синът им.
— С Чийф обещахме да им се обадим веднага щом узнаем нещо. Дадоха ни номера на мобилния си телефон.
Тъбайъс смутено закри устата си с ръка и се покашля.
— Има един неприятен аспект, който очевидно ви е убягнал. — Джилиън, както и останалите присъстващи, го изгледаха въпросително. — Може би семейство Андерсън няма да искат момчето при тези обстоятелства. Всъщност опасявам се, че повечето родители няма да приемат децата обратно, щом разберат кой е бащата. Едно е да заченеш от анонимен донор по свой избор, а съвсем друго — да разбереш, че си родила дете от маниак, който…
Не доизрече мисълта си.
— Господи! — каза Лоусън. — Не бях го помислил.
А Джилиън не бе престанала да мисли за това, откакто бе чула, че е възможно Дейл Гордън да е подменял пробите в лабораторията си. Тази мисъл я бе накарала да повърне край пътя.
Сега отново потръпна от отвращение. Повдигна ръце към устните си и опита да стопли с дъх премръзналите си пръсти. Втренчи празен поглед пред себе си. Когато се опомни, осъзна, че разговорът е прекъснал и всички я гледат съсредоточено.
Тъбайъс прочисти гласа си.
— Мисля, че говоря от името на всички. Защо го направихте? Защо приехте самоличността на Мелина?
Тя погледна първо него, после Лоусън и накрая Чийф, но не можа да устои на укорителния му поглед и се обърна към Лоусън:
— Казахте нещо, което ме подсети да го сторя. Детективът едва не изпусна кутията „Доктор Пепър“.
— Аз ли?
— Когато двамата полицаи дойдоха в къщата на Мелина онази сутрин, не се обърнаха към мен с нейното име. Или са го сторили, но просто не съм обърнала внимание. Единственото, което достигна до съзнанието ми, бе, че близначката ми е убита.
— Първо, защо бяхте в къщата на Мелина?
— След като оставих… — Поколеба се и вместо да произнесе името на Чийф, каза: — След като излязох от „Меншън“, се прибрах у дома. Мелина вече спеше. Събудих я. Поговорихме си. Така разбрах, че Джем е идвал, за да ми подари медальона. Оставих го на нощното шкафче. Мелина ми разказа за срещата им с най-малки подробности, така че когато настъпи моментът, успях да убедя Джем, че аз съм жената, с която е разговарял предишната вечер.
— Господи, става все по-сложно!
— За мен също — призна тя с тъжна усмивка. — Мелина ме помоли да я оставя да се наспи в моето легло, щом вече си е легнала там. Стори ми се разумно и отстъпих. Отидох в дома й и пренощувах там.
За миг я връхлетяха мъчителните спомени от първия половин час, след като й бяха съобщили за жестокото убийство на сестра й.
— Когато се втурнах в собствената си къща, вие, мистър Лоусън, не ме пуснахте в спалнята. Спряхте ме, помните ли? Предупредихте ме, че ако вляза, бих могла да залича някоя улика и попитахте: „Искате да узнаете кой е убил Джилиън, нали?“ Този въпрос бе като плесница. Получих просветление, така да се каже. Изведнъж осъзнах грешката ви. Мелина бе идентифицирана като мен. Явно убиецът е направил същата грешка. Когато видях думите, изписани на стената, разбрах, че аз съм била набелязана да умра, защото бях отишла в хотела с Чийф. Но кой можеше да знае за това? И защо трябваше да бъда убита? Реших да поддържам заблудата ви, докато не разбера нещо повече. После пристигна Джем и нещата наистина взеха неочакван обрат. Отначало той не знаеше, че аз, Джилиън, съм прекарала вечерта с Чийф, следователно не е знаел, че убийството е поръчано от брат Гейбриъл. В онзи момент изумлението му е било искрено. Но когато признах, че Джилиън е придружила Чийф вместо Мелина и след като видя надписа на стената, си е обяснил защо Джилиън е трябвало да умре. Вероятно дори е подозирал, че го е извършил Дейл Гордън. Затова в офиса на Лоусън неведнъж прекъсна Чийф, когато той започна да описва Гордън. Но още преди това подозирах, че е замесен. Защо излъга, че сме сгодени? Защо твърдеше, че е бил против изкуственото оплождане, след като ме бе насърчавал още откакто го бях попитала какво мисли за тази идея? Докато не узнаех отговорите на тези въпроси, трябваше да се защитя. За целта се налагаше „Джилиън“ да остане мъртва. Джем не подозираше нищо. Зная това. Не можех да прикрия отвращението си, но той и Мелина никога не се бяха разбирали. Лесно успях да го заблудя. Доста по-трудно бе с други хора.