Не можа да се сдържи и погледна Чийф. Той не откъсваше очи от нея. Побърза отново да се обърне към Лоусън.
— Признах за размяната ни предишната вечер и ви оставих да предположите, че отново сме се разменили през нощта. Не го сторихме.
— Не ви ли попитах кога сте се върнали към истинската си самоличност?
Тя поклати глава.
— Само в колко часа Джилиън се е прибрала от „Меншън“. Наистина пристигнах у дома около два и половина сутринта, но след краткия ни разговор продължих към къщата на Мелина. Тя спа в леглото ми и умря вместо мен. — Разсея напиращите сълзи и продължи: — Трудно понасях скръбта на всички за мен, когато трябваше да скърбят за Мелина. Имаше доста моменти, в които едва не се пръснах от напрежение. Единственото, което ме крепеше, бе решимостта да открия човека, отговорен за смъртта й.
— Колко дълго възнамерявахте да играете тази роля? — попита Лоусън.
— Да се преструвам на Мелина? Колкото бе необходимо, за да отмъстя за смъртта й. Не мислех за по-нататък. Предполагам, че съм извършила престъпление, така ли е? Представях се за друг човек.
— Ще помисля по въпроса — промърмори Лоусън.
— Изобличихте брат Гейбриъл за престъпленията му — намеси се Тъбайъс. — Според мен това е важното.
Джилиън се обърна към Чийф:
— Толкова се страхувах, че си забравил за срещата ни с Дейл Гордън. Онзи ден в офиса на Лоусън, когато уж се запознахме, отчаяно се опитвах да те накарам да си спомниш как едва не се сблъскахме с него на входа на ресторанта. Трябваше да уведомя Лоусън, че Дейл Гордън е следа, но не можех да му го кажа сама.
— Познахте ли го в онази вечер?
— Веднага, въпреки че отначало не се сетих къде сме се срещали. Докато не каза, че работи в клиника „Уотърс“. Тогава си спомних, че съм го виждала там. Беше ме заговарял няколко пъти. И… очевидно е вършил и други неща.
Затрепери при спомена за снимките, направени без нейно знание.
— Тогава разбрах, че тя има сестра — близначка — сподели Чийф с останалите. — Каза ми, че навярно Гордън я е взел за сестра й Джилиън.
— Но вие наистина сте били Джилиън — отбеляза Лоусън с недоумение.
— Преструваше се на Мелина — напомни му Чийф.
Лоусън я изгледа намръщено.
— Сигурна ли сте, че сега сте Джилиън?
— Да — отвърна тя с лека усмивка. — Аз съм.
— Тя е — смутено каза Тъбайъс. — Докладът от аутопсията потвърждава, че жертвата е била Мелина.
— Боях се, че ще доловите противоречието — каза Джилиън на Лоусън. — Защо жена е отстранени полови органи би се подложила на изкуствено оплождане?
— Затова бързахте да откарате тялото за кремация.
— Да. После, когато вие, мистър Тъбайъс, ми казахте, че Лоусън ви е предоставил материалите по случая, се опасявах, че ще забележите.
— Едва тази нощ се замислих. Изтичах да кажа на Лоусън и веднага дойдохме тук, за да помолим Ричи да ни помогне да ви открием, а вместо него, намерихме полковник Харт, заключен в килията, почти обезумял.
Тя извърна глава към Чийф:
— Те ли ти казаха?
Понечи да отговори, но Лоусън го изпревари:
— Не беше нужно. Сам се бе досетил.
— Така ли? — попита тя с пресипнал глас. — Кога?
Точно в този миг единият от заместниците, които надзираваха Ричи, отвори вратата и прекъсна разговора:
— Агент Тъбайъс, той настоява да говори с вас. Иска да знае дали трябва да се види с жена си. Казва, че не би могъл да погледне в очите нито нея, нито другите си деца.
— Идвам. — Тъбайъс стана и официално обяви край на съвещанието. Каза на нея и Чийф, че е резервирал стаи за тях в мотела. — Утре сутринта ще пристигне хеликоптер, който ще откара всички ни до Албъкърк. Оттам можете да се качите на самолет за Далас. — Хвърли поглед към Чийф. — Или където желаете. Но непременно оставете номер, на който да мога да се свържа с вас. Има доста неща за доуточняване. Документация.