Лексусът сви по заобикалката алея. Дейл Гордън бързо измина пътя до края на улицата, обърна и с удвоена скорост се върна обратно. Видя ги да слизат с помощта на служител от паркинга и да се отправят към дискретния вход под бялата козирка.
Джилиън Лойд бе дошла в хотела с мъж, който демонстративно я прегръщаше, сякаш бе негова собственост. А тя му позволяваше. Дори като че ли й бе приятно.
Това разби света на Дейл Гордън.
— Какво е?
Чийф се бе нахранил и седеше, облегнат на дивана, със свито коляно и чаша в ръка.
Тя гледаше ръката му, спокойствието, с което силните му пръсти придържаха чашата за ръба. Красиви ръце. Бързо се опомни, но не разбра въпроса му.
— Кое какво е?
— Да имаш близначка.
Събра остатъците от хартиените обвивки и салфетки и ги натъпка в празната кесия.
— Какво чувстваш ти, когато те попитат как е в Космоса?
— Не мога да измисля отговор и ми омръзна да опитвам.
Тя се усмихна:
— С мен е нещо подобно.
— Извинявай.
— Всички задават този въпрос. Прощавам ти.
— Радвам се. Защото аз бих ти простил почти всичко, когато ме гледаш така.
Сниши гласа си в отговор на приглушения му шепот:
— Как те гледам?
— По същия начин, както по време на речта ми.
— Просто проявих уважение.
— Погледът ти беше откровено съблазнителен.
— Не съм те гледала по особен начин.
— Напротив.
— Не мислете, че сте спечелили спора, полковник Харт, но как си въобразявате, че съм ви гледала?
— Така, че едва успявах да се съсредоточа върху речта, защото краката ти непрекъснато отвличаха вниманието ми.
— По случайност бях настанена на тази маса — увери го тя. — Не съм я избрала, за да бъда точно пред погледа ти.
— Но се възползва.
Колебливо сви рамене:
— Винаги седя с кръстосани крака.
— И носиш обувки с висок ток?
— Обикновено.
— И къса черна пола?
— Не е толкова къса.
— Достатъчно къса, за да поведе въображението ми към любимото му кътче.
Даде си вид на обидена:
— Разговаряте с дама, полковник Харт.
— Ти си дама до мозъка на костите си.
— Погледът ти не ме кара да се чувствам такава.
— О, сега пък моят поглед!
— Справедливо е да ти го върна.
— Добре. Как те гледам? Как те карам да се чувстваш?
— Като кофичка сладолед в гореща лятна вечер. След няколко секунди мълчалива размяна на еротични послания той се наведе и остави чашата си на масичката.
— Мелина?
— Мм?
— Ще преспим ли заедно?
Стрела на възбуда улучи мишената и я накара да затаи дъх.
— Трябва да поддържам репутацията си.
— Както и аз.
Тя тихо се засмя:
— Но твоята репутация е на разбивач на женски сърца.
— А твоята — на недостъпна красавица.
Само след миг колебание отговори:
— Не. — Бавно се изправи, заобиколи масата и застана точно пред него. — Попитай, когото искаш за Мелина Лойд и ще ти каже, че е импулсивна. Изпълнява намеренията си, без да умува твърде много.
Чийф остана седнал на пода, но очите му плъзнаха поглед нагоре и проследиха формите на тялото й. Задъхано попита:
— А какви са намеренията ти сега?
В апартамента на Дейл Гордън бе малко по-топло, отколкото навън, но тази вечер, когато влезе, единствената стая му се стори непоносимо задушна и изпълнена с неприятен мирис.
Някогашният гараж бе превърнат в жилищна сграда десетилетие преди Пърл Харбър и след като бе пригодена за живот, почти не бе правен ремонт. Единствената модернизация бе климатикът на прозореца, който бълваше студен влажен въздух през лятото и топъл влажен въздух през зимата. За съжаление, запълваше целия единствен прозорец на жилището, което бе не само грубо нарушение на правилата за противопожарна защита, а създаваше и проблем с вентилацията. Затова въздухът, с който Дейл Гордън изпълни хилавото си тяло с пронизителен, свистящ звук, бе застоял и недостатъчен.
Съблече тениската си и я хвърли върху тясното, неоправено легло. Потърка костеливите си, почти хлътнали гърди и попи потта, избила по бледата му кожа, през която ребрата му се брояха. Зърната му се бяха втвърдили от внезапния хлад. Бяха яркочервени и обградени с дълги прави руси косми.
Почти безумно се засуети из разхвърляната стая и запали свещи. Ръцете му трепереха, докато доближаваше кибритените клечки до фитилите, палени толкова пъти, че бяха почти овъглени. Обикновено използваше свещите, докато всичкият восък се стопи.
Топлината и димът от толкова много свещи направиха стаята още по-задушна, но Дейл Гордън не забеляза това, когато свали джапанките, панталоните и бельото си.