Клетъчният му телефон иззвъня. Той го включи и каза:
— Тъбайъс. О, да, Люси. Благодаря, че се обади. Не, приключвай за тази вечер. Прибери се у дома. Почини си. Можеш да продължиш утре. Исках само да ти благодаря още веднъж за забележителната работа, която свърши по този случай. Наистина забележителна. — Обърна се с гръб към тях, но Джилиън го чу да казва: — И да попитам какви цветя обичаш. Точно така. Цветя.
Четирийсет и втора глава
— Трябваше и аз да ти окача предавател.
Когато бе отворила вратата на хотелската стая, Джилиън бе видяла Чийф да стои, опрял ръце от двете страни на касата, сякаш за да препречи пътя й. Беше намръщен.
— Чукам на тази врата от пет минути.
— Бях под душа.
Това бе очевидно, защото бе загърната с бял хавлиен халат, предоставен от „Меншън“. Мокрите й коси бяха сресани, но от краищата им по шията й капеше вода.
— От три дни оставям съобщения в офиса ти и на домашния ти телефон. Защо не отговаряш?
— Кой ти каза, че съм тук?
— Тъбайъс.
— Издал ме е?
— Заплаших го, че ще трябва да отговаря за отдел „Връзки с обществеността“ на НАСА. И без това има достатъчно грижи.
— Не можех да се върна в къщата си, Чийф. Не искам никога вече да стъпя там. А в дома на Мелина… бих имала чувството, че смущавам покоя й, ако отида там. Преди едва издържах.
— В коридора ли ще ме държиш?
Тя се отдръпна встрани и затвори вратата след него.
— Днес следобед говорих с Кейдънс Андерсън.
— Получили са обратно детето си, зная. Тъбайъс ми каза. Полудели от радост. Твърдели, че дори не им е хрумвало да се откажат от него.
— Синът им е едва на седем месеца. Да се надяваме, че ако има емоционални увреждания, няма да се окажат сериозни.
— Те ще се справят.
Джилиън бе уверена в това, колкото и Чийф.
— Видя ли се с Пакс?
— Бандита е добре. Той също. Следващата седмица ще излезем да пийнем по една бира. Всичко е наред. Сега…
— Искаш ли нещо за пиене?
— Не! — раздразнено каза той. — Как беше пътуването обратно до Далас? Мислех, че ще летиш с мен.
— Как е лицето ти?
— Няколко шева.
— Колко?
— Мисля, че седем. Отидох до тоалетната на летището и когато се върнах и не те видях, предположих, че вече си се качила в самолета.
— Ще ти останат белези.
— Ще изглеждам страховит и опасен.
— Вече изглеждаш така.
— Но ти не беше в самолета и се наложи да возя Лоусън. Който впрочем си пада по теб.
— Лоусън?
— Ненавижда ме. Мръщи се всеки път, когато ме види.
— Пътувах с друг самолет.
— За да ме избегнеш?
— Трябваше да свърша нещо важно, Чийф.
— Какво?
— Да направя кръвния тест.
Той рязко повдигна брадичка, сякаш някой бе дръпнал косите му над тила.
— А!
Не се осмели да попита за резултата, но изражението му бе така тревожно, че сърце не й даде да го държи в напрежение.
— Отрицателен.
Той преглътна с мъка:
— Можеше да бъде мое.
Джилиън забеляза, че крайчецът на устните му леко затрепери, навярно в израз на разочарование.
— Но можеше да бъде и негово. Ако беше… Затвори очи, но не можа да сдържи сълзите си. Потекоха под клепачите и се търкулнаха по бузите й.
Чийф нежно прошепна името й и обхвана с длани лицето й.
— Извинявай, Чийф.
— За какво?
— За всичко. — Погледна го. — Не знаех с какъв човек ще се запозная в онази вечер. Не знаех какво ще изпитам към теб още щом те видя. Когато отидохме в стаята ти и започнахме…
— Шшт.
— Дори за миг не се сетих за изкуственото оплождане. Кълна се.
— Вярвам ти.
— Наистина ли?
Той кимна.
— Защото аз също не мислех за нищо друго.
Джилиън протегна ръка и приглади един тъмен кичур над челото му.
— Знаеш ли колко трудно ми бе да запазвам самообладание всеки път, когато те погледна? Онзи следобед, в офиса на Лоусън, бяха минали едва дванайсет часа, откакто бях станала от леглото ти, а трябваше да се държа като напълно непозната. Изгарях от желание да ме притиснеш в прегръдката си. Бях видяла Мелина мъртва и толкова много кръв в спалнята! Скръбта бе непоносима. Страхувах се. Чувствах нужда някой да ме прегърне и исках да бъдеш ти.
— Знаеш ли колко отчаян бях, защото желаех Мелина толкова силно, колкото Джилиън?
— Кога прозря истината?
— Докато бях в килията.
— Как се досети?
— Не можех да престана да сравнявам Мелина е Джилиън. Всеки път откривах хиляди прилики и никакви разлики. Нито една. Спомних си как Джилиън хапваше „такос“ в онази вечер. Бе порязала пръста си на опаковката и го засмука, когато в раничката попадна сол. Беше адски секси. Както и когато Мелина стори същото онзи следобед.