Не беше нужно да записва адреса й, защото го бе запаметил. Погледът му остана съсредоточен напред, докато се озова пред къщата й, където бавно се обърна встрани, като по команда.
Беше едноетажна постройка с традиционна архитектура, фасадата бе тухлена, дървената дограма на прозорците бе боядисана в бяло, а входната врата имаше тъмен цвят. Син, може би зелен или дори черен. Трудно бе да се определи в тъмнината. Дворът бе грижливо поддържан.
„Би трябвало да оставя лампата на площадката запалена, като предпазна мярка“, помисли си Дейл Гордън, докато вървеше по пътеката към входа. Не се страхуваше, че ще бъде забелязан от съседите й. Брат Гейбриъл го бе убедил, че не съществува опасност за него и той вярваше в това.
Три широки, ниски стъпала водеха до входната врата. От двете страни бяха подредени саксии с цъфнали хризантеми. Сви ръце над очите си и надникна през ветрилообразния прозорец в горната част на вратата.
Видя само синкавобяло сияние, идващо от дъното на коридора. Останалата част от къщата бе тъмна. Раздвижи секретната брава. Беше заключена. Слезе от площадката и старателно провери предните прозорци. Пробва три, докато най-сетне откри един отворен.
— Ако има алармена система и се включи, трябва да бъдеш подготвен да действаш бързо. Преди да пристигнат съседите или полицията.
Брат Гейбриъл бе помислил за всичко.
Дейл Гордън изтри в панталоните потните си длани, вдиша и издиша няколко пъти, издувайки бузи като олимпийски състезател по вдигане на тежести пред щангата.
Но опасенията му бяха напразни, защото когато трескаво повдигна рамката, не се задейства аларма. Остана неподвижен половин минута и се ослуша за шум от къщата. След като не чу нищо, се надигна и влезе през прозореца.
Очите му вече бяха привикнали към тъмнината и лесно се ориентира в обстановката. Намираше се във всекидневната. Ухаеше приятно. На цветя и подправки. Придвижи се, доверявайки се на обонянието си, и стигна до кристална купа със сухи цветя и карамфилови пъпки. Наведе се и вдъхна дълбоко от аромата. Никога не бе живял в толкова приятна атмосфера. Искаше му се да побленува, но бе инструктиран да завърши мисията си преди разсъмване. Изправи се и се огледа.
Жалко, че не можеше да запали лампата и да разгледа останалите предмети в стаята. Копнееше да посъзерцава личните принадлежности, които тя бе докосвала всеки ден. Имаше множество полици, отрупани с книги, списания и снимки в рамки, но бе твърде тъмно, за да види кой е на снимките. Изкуши се да вземе една от тях за спомен. Но устоя на порива. Би било кражба, а Дейл Гордън не бе крадец.
Придвижи се внимателно, за да не се блъсне в мебелите. Подът бе с паркет, но той стъпваше така леко, че нито едно парче не изскърца. Проследи единствената светлина, която бе зърнал през входната врата, и се озова в кухнята. Идваше от аспиратора над печката. Хрумна му да го изключи, но реши, че е все едно дали работи.
Тъкмо се канеше да излезе от кухнята, когато забеляза стъклена чаша до мивката. В нея имаше около две лъжици течност. Посегна да я вдигне, но се поколеба. Брат Гейбриъл му бе казал да не докосва нищо, ако не е необходимо.
Но брат Гейбриъл нямаше да разбере, нали?
Дейл Гордън взе чашата и изпи течността, която се оказа чешмяна вода. Все пак се почувства леко замаян. Беше опияняващо да знае, че устните и езикът му докосват повърхност, която скоро е била докосната от нейните. Преживяването бе почти като религиозен ритуал. Сърцето му биеше неудържимо, както когато слушаше на касета проповедите на брат Гейбриъл.
Но беше и плътско изживяване. Плъзна език по ръба на чашата, отвътре и отвън. Дишането му ставаше все по-учестено. Усети тръпка в долната част на тялото си, която знаеше, че е сексуална и следователно — греховна.
„Престани! Какво правиш?“ Не биваше да се разсейва. Не биваше да допусне грешницата Джилиън Лойд да го подмами. Остави чашата и се обърна с гръб към нея, символично обръщайки гръб на изкушението. Бързо и безшумно се върна в предната стая, където спря, за да си почине и отново да се ориентира.
В противоположната посока, срещу кухнята и трапезарията, имаше тъмен коридор. Край него се виждаха три врати. Навярно едната от тях бе на спалнята, в която спеше тя. Дейл Гордън пропълзя като сянка натам.
В първата стая имаше бюро, компютър, етажерки с папки и факс — апарат. На стената бе окачено табло, на което се виждаха ръкописни бележки и визитни картички. Домашният й кабинет.
Втората врата бе на малка, уютна спалня. Леглото бе застлано с красива бледа покривка, а в единия край бе сгънат старомоден юрган, фотьойл. Кръгла маса с покривка в същия цвят, както на леглото. Очевидно бе стая за гости. Върна се в коридора.