Не, не бяха дошли да я предупредят за надвиснала опасност. Вече се бе случило нещо ужасно. Някаква трагедия ги водеше насам. Иначе полицай Луис и полицай Колтрейн не биха помолили да влязат. И не биха избягвали погледа й.
— Какво е станало? — Подпря се на касата на вратата. — Кажете ми.
Луис посегна към нея, но тя раздразнено махна с ръка и влезе в преддверието. Полицаите я последваха. Колтрейн затвори вратата, докато партньорът му плахо се приближи.
— Най-добре е да седнете, мис Лойд.
— Не искам да сядам. Настоявам да узная какво става и защо сте тук.
Ужасено изгледа и двамата и те явно решиха, че е най-разумно да й съобщят без заобикалки. Луис, който говореше от името на двамата, каза:
— Сестра ви… В дома й… се е случило нещастие. Снощи или рано сутринта. Все още не сме установили.
— Добре ли е тя?
Колтрейн сведе поглед към върховете на грубите си обувки. Луис закри уста и се покашля, но поне събра смелост да я погледне в очите.
— Не, госпожо. Боя се, че не. Беше открита мъртва тази сутрин.
Сякаш някой я удари в гърдите така силно, че дълго не можа да си поеме дъх. Краката й се подкосиха. Луис отново се приближи и този път тя му позволи да й помогне да седне. Зави й се свят, стомахът й се разбунтува и ушите й сякаш пламнаха. Пред погледа й се спусна тъмна завеса.
Не припадна, но бе задъхана. Луис нареди на Колтрейн да й донесе чаша вода и с очевидно облекчение той се отправи от хола към кухнята.
Тя закри устата си с ръка. Дланта й бе влажна, а леденостудените й пръсти трепереха. Очите й се наляха със сълзи, но породени не от скръб, а от шока. Твърде рано бе за скръб.
Единственото, което чувстваше, бе недоверие. Струваше й се невъзможно това да се случва наистина. Навярно бе лош сън, от който щеше да се събуди. Молеше се да бъде по-скоро. С облекчение щеше да изрече кратка благодарствена молитва, че е било само сън. Навярно щеше да си го спомни през деня и да потръпне, но до утре щеше да го забрави напълно.
А може би не бе сън, а ужасна грешка. Полицаите бяха сбъркали къщата. Търсеха друг човек. Преживяваше всичко това заради полицейски гаф. Щеше да заведе дело срещу Далаския участък.
Не, не. По-скоро щеше да изпрати на всеки отдел панер с плодове, сирене и салам от радост, че е било просто грешка.
Но когато насълзените й очи срещнаха погледа на полицая и го попита дали е сигурен, осъзна, че илюзиите й за кошмари и грешки са просто… фантазии.
— Една от съседките на сестра ви знаела, че става рано и около седем и половина отишла да поиска назаем кафе. Позвънила няколко пъти. Колата на мис Лойд била там и съседката решила, че си е у дома. Знаела къде крие резервния си ключ и влязла. Открила я в спалнята.
Колтрейн се върна с чашата вода. Луис я взе от него и й я подаде. Мелина се страхуваше, че ако опита да погълне нещо, моментално ще го повърне, и я остави недокосната на масичката до креслото си.
Луис продължи:
— Съседката дала името ви на детектива и той ни изпрати да ви уведомим.
— Значи е мъртва? — Поклати глава с недоумение. — Как е станало?
Луис смутено погледна партньора си, но никой от двамата не се осмели да проговори.
— Отговорете ми! — настоя тя с пресипнал глас. — Казахте… казахте, че в дома й се е случило нещастие. Какво по-точно? Фурната е избухнала? Задушила се е? Получила е сърдечен удар или алергичен шок? Какво?
Луис каза:
— Не, не, мис Лойд. Става дума за убийство.
Дъхът й отново спря.
— Съжалявам. Нямаше по-деликатен начин да ви го кажа. Сестра ви е убита. Доста брутално.
— Брутално? — тихо повтори тя.
— Детективите вече са на местопрестъплението. Съдебномедицинският екип е на път.
Тя скочи на крака.
— Ще отида там.
— Не би било разумно — припряно заговори Луис и размаха ръка. — Тялото на сестра ви ще бъде откарано…
— Ще отида.
Втурна се в спалнята, свали халата и нощницата, грабна чифт джинси и блуза от гардероба, нахлузи ги и обу маратонки. Взе портфейла и ключовете от колата и след по-малко от две минути настигна полицаите до входната врата.
Луис видя ключовете в ръката й и предложи да я откара.
— Ще шофирам сама — каза тя и го отблъсна.
— Не мога да ви позволя да карате в това състояние. Ще представлявате заплаха за себе си и за другите шофьори. Повикайте някоя приятелка…
— Добре, ще дойда с вашата кола. Но ви моля да тръгваме.
— Имайте предвид, че къщата е местопрестъпление — каза той. — Може би няма да ви пуснат вътре.